По стечение на обстоятелствата израснах с неговите стихове, защото началното ми училище носеше (и все още носи) неговото име. Пак по стечение на обстоятелствата (а и защото ми харесва) съм изчела доста поезия и смея да твърдя, че Вапцаров е уникален, самороден талант, голям поет. Безрезервен идеалист и мечтател, вярвал неподправено в "дните честити" и в живота, който ще дойде "по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден"... Добре че не е доживял да го види този "живот", защото сигурно щеше да се стопи от мъка.
Цитирам по памет:
Хляб си имахме. Един
бе достатъчен за двама,
но за бъдещия син
щеше ли да стигне, мамо?
После има друго. То
някак мъчно се разбира:
Тръгват, бият се - защо?
Само хлябът ли ги сбира?
И сега ти отговарям, Наско: да, актуален е.
Докато хлябът не е единственото, за което живеем, е и ще бъде актуален.