Неделя

Кога ли започва един ден? Може би точно в полунощ, или може би, когато се събудя. Не знам и не ми се мисли за това сега.

Та моята неделя започна. Седях си пред компа и гледах "Мемоарите на една гейша". Компания ми правише една съседка. Горката и тя скучаеше безумно преди да я спася от сивата събота вечер. Както се казва нека да скучаем заедно, че е по-интересно. Тя е странна особа. Определено това е жената с най-проклет характер, който съм виждал на живо. Всъшност може да има и по-проклети, но сега не се сещам. Един път ми се оплакваше, че започнала да се притеснява за това колко проклета и не много добра била в живота си. Хм, вместо да и кажа нещо оптимистично и казах, че за всеки влак си има пътници и, че наистина е адски проклета, зла и така нататак. Усмихна ми се. Харесвам хората, които ценят такива глупави и май брутални исказвания. Е поне е истина.

Та гледахме въпросният филм. Останах със смесени чувства. Определено филма беше добър и осезаемо по-различен от всичко, което съм гледал ново напоследак. Все пак няма как да не отбележа брутално сладникавият край. Абе дадох му 7/10.

Лошата си тръгна и аз останах сам. Определено не ми се спеше. Изтеглих си четири серий на Lost и започнах да приемам дозата си. Някъде около 06:00 започна да се показва слънцето. Беше хубав изгрев, адски хубав. Небето по едно време стана кърваво червено. Отново започнах да правя глупости. Хукнах да си търся фотоапарата, да сменям обективи, да снимам.... Често ми се случва да пропускам красивите моменти, тъй като се опитвам да ги документирам, а не просто да седя и да им се наслаждавам. И като ги документирам какво?! Гледам си снимките, усмихвам се, казвам си ей колко съм добър, фукам се наляво-надясно и до там...

Та гледах последната серия, която бях изтеглил и не усетно заспах на стола си пред компа. Осъзнах се бързо и си легнах преди да заспя по-дълбоко. Беше време, когато редовно спях пред компа в Димитровград.

Заспах и не си спомням да съм сънувал нещо. Около 13:00 ме събуди някакъв смс, но аз продължих да спя. Отворих очи внезапно. В стаята беше тихо, съквъртиранта ми беше нощна смяна и също спеше. Пердетата бяха спуснати и стаята беше завладяна от едно безвремие. Не можех да преценя от светлината колко е часа, беше тихо в блока,телефона ми беше далеч. Можеше да е както 13:01, така и 18:01. Станах и видях, че е почти 16:00. Бях си обърнал биологичния часовник. Кофти. Облякох се и излязох за да търся храна. Нейде из коридора видях надпис - "Атака са истински българи". Айде и на този етаж се навъдиха фенове на Болен Сайдеров. Лошо. Отворих входната врата на две девойки помъкнали три огромни чатти дрънкащи сякаш са пълни с буркани. Не бих се очудил ако беше точно така. Спомням си времето, когато бях смотан първокурсник и с голямата чанта се връщах всяка седмица. Всяка седмица с влака в 16:15 за Димитровград. После започнах да се пера сам и се прибирах с една раница само и то на три - четири седмици. Сега се прибирам ведъж на два месеца ипътувам почти без багаж. Освен, когато реша да зарадвам малко майка и не и донеса нещо за пране. Не, че има нужда, ами ей така в името на доброто старо време.

На вън беше топло. Мирише на пролет, ще кажат всички. Не, на мен ми прилича на последният топъл ден в някоя късна есен. Да, определено. Из Студентски град беше пусто или поне така ми се струваше. Взех си един бургер. Трябваше да чакам малко и бях принуден да слушам как три клишета на висок глас разговарят за това кой коя евентулано щял да оправя тази вечер. Клишета. Замислих се за това и на вън започнах да се заглеждам из хората. Струваше ми се, че 80% от всички си приличат един с друг - подобни дрехи, подобни прически, подобен речник,подобни маниери...

Още по темата

Маргинализъм и личност BgLOG.net · 10.01.2006 · Sam Vimes Преди около 4 години се случи така,че станах маргинал.За мое най-голямо учудване точно тогава започнах да виждам "цветно",а именно започнах да забелязвам неща,които никога преди това не бях виждал.Наистина беше ми гадно,изпадах в депресия,която за мое най-голямо учудва… Не е лесно да си женско! BgLOG.net · 30.03.2006 · Eowyn Да бе ,да...Знам ,че съм жена...Или поне приличам на такава...Само дето някак си не се чувствам жена Много е странно... Вчера например, тръгнахме на… “Принцесата” BgLOG.net · 05.01.2007 · venetzia Ех, че хубава зима е навън! За пореден път се убеждавам, че нищо не е в състояние да ме смаже така, както скъпоценните ми роднини. Ина беше много пра…

Пристигнах у Бай Мангал. Беше време, когато му казвах Бат Благ (тъй като е по-голям от мен, много го уважавам и се казва Благой), нопо-късно това ми омръзна и инспириран от едно българско музикално явление промених обръщението си. Горкият той. Беше на шега кандидатствал за доктурантура в САЩ, а сега взеха, че съвсем наистина го приеха на пълна стипендия. И сега се чудеше какво да прави.От една страна това е шанса на живота му, от друга губи всичко, което има сега в България - свястната му приятелка (като да не повярваш в това време), приятелите си, горе-долу сигурната нАучна кариера в България, роднини, семейство... Не му е леко. Все пак симисля, че ще замине. И той.

Поо приказвахме малко, обсъждахме Lost и аз си тръгнах към стаята. Пуснах си малко музика, после почнах да гледам Lost и на вратата се почука. Беше "Блонди". Искала да и помогна с някакво CV И да си избере снимка за него. Съответно се беше оборудвала с всичконеобходимо. Със CV-to се справих бързо, проблема беше снимката. Наложи се да изгледам около 200 снимки от рожденият ми де, като тя подробно обясняваше за всеки на снимката. Тук там имаше и забележителни коментари. Например:

"Тук чалгим" - каза тя. Изпаднах в подрес. Все едно тукущо някой ми е обяснил за флуктуациите в квантовият вакум. Гледам аз снимката - няколко девойки кършат снага качилисе на едно легло. То аз си мислех, че такива мероприятия се провеждат на маси отгоре, ама ей на. Вероятно масата в помещението е нямало да може да ги понесе всичките. Оживях все пак, но бееш рано да се радвам. Оказа се, че към това имало и клипче. "Гледай как чалгим!" възкликна тя. Та така, трябваше да гледам. Народа кърши снага, щрака с пръсти и взе че почна да се порасъблича. Господи. Погледнах със съжаление към леглото си. Винаги съм мечтал под него да имам значителен арсенал и при нужда просто да си взимам нещо отдолу и да си гърмя. По който трябва и колкото трябва. Съжелих, че нямам патлак сега. Щях собственоръчно да се застрелям и в двата палеца на краката ми, а после да си направя сепуко с вилица. Слава Богу, филмчето свърши преди да пристъпя към изпълнение на този ми план.

Разговора изведъж скача на тема музика - "Ти нали слушаш ретро? - казва тя - аз снощи слуша едно много хубаво ретро, но не знам как се казва. Пееше една жена, дали ще се сетиш?" Нали се сещате за сепукото и вилицата, започнах да се оглеждам за вилица... После дойде просвтелението, я по-добре да и обясня това онова - "Това, което слушаш сега са Nickelback (нещо съм на такава вълна последните седмици) и въобще не са ретро, ами са си баш съвременници." "Аха" - каза тя.

Господи!

А в същото време я гледам.... И я гледам не както син гледа майка си... Хубава си е. И очите и са кристално сини... И предизвикателно подаващите се дантелки от горният край на дънките и.... и аромата и (добре де, подуших и косата - мръсник съм)... Нали се сещате, че много феминистични организации твърдят, че мъжете мислят с топките си. Вярно е. и ме е срам от това.

Гледам да я изгоня колкото се може по-скоро преди да съм започнал да правя глупости. Ама тя не си тръгва. Е тръгна си най-накрая. След два безумни часа на разговори за най-безсмилените неща, които може да си представите. И знаете ли, кое е най-кофтито. Тази наистина е хвърлила поглед на Малкия. Лика прилика са си. Мамка му.

Тръгва си вече. Мноооооооооооооооооооооооооооооооого ми била благодарна. Щяла да ни покани цялата стая някой път на ракия и салата. Един вид купон, но не див купон (с "чалгене" явно) ами такова по-тесен кръг. Тръгна си. Ракия и салата. Поглеждам към бюрото си и към радиатора и към стената. Има поде десетина празни бутилки от Heineken... Поглеждам се в огледалото - ентелегентно рошав, прилично брадясъл, очилца, искрящ от лудост поглед, тениска с Тазманйският дявол. Абе аз си мисля, че на челото ми бише "Аз не съм фен на ракията, салатата и чалгенето!" Лошо, лошо.

Пробвах да звънна на Малката. Не стана и този път. Много и бера грижа на нея. Тя си има един ненормален приятел, който е ненормален и ревнува много. до толкова, че не ведъж и е забранявал да говори с мен. Даже на рожденият ми ден десет пъти поне и се обажда да я пита дали случайно вече не се изчукваме с нея в тоалетната. Тъпо педалче, но и тя си е винавно. Ама много. А аз все така я съжалявам... Морално-етични принципни, не мога да и давам акъл. А и много я обичам. Като си помисля, че в един от последнмите летни дни можеше да бъде моя за винаги... Да се таковам, излишно морален съм понякога. Мразя се за този ден. Както и да е, дано само да е добре.

Прибира се Мушо - другото съкви. Свестен тип - работяга. Темата случайно избива към Малкия (другия съквъртирант). Почувствах се жена - половин час сме го обсъждали и мразили и хулели и хвалели. После ми стана по-добре, че нещо му бях насъбрал.

Поснах си Lost и неделята най-накрая приключи. Беше вече време.