Неделно

Сутринта станах рано и отидох на кино Одеон. Очаквах да дойде поне един човек, но не дойде никой. Стоях около 30 минути и се чудех какво да правя - дали да се катеря на Витоша или да се прибера. В един момент ми хрумна да хвана влака и да отида до Пловдив, да се видя с Ентусиаста и Ивет и да пием по една бира заедно.
Не направих това, ами тръгнах към чадърите на НДК. Вървях замислен за живота и пуших цигара след цигара. На чадърите си взех кафе и кола и пак зареях погледа си в преминаващите хора.
Там стоях около час, през което време мина един дядо и помоли за пари. Погледнах го и ми се стори гладен, дадох му. Почувствах се добре.
Тръгнах по Витошка, вървях бавно. Стигнах до Шератон, от там отбих към Sisley до хотел Рила и седнах на една маса. Сервитьорката, която беше без сутиени привличаше погледа на всичко живо не ми обръна внимание близо 40 минути, въпреки отчаяните ми опити да и привлека вниманието. Всъщност, не бяха много усилени, щото повечето време бях забил поглед в масата и във фонтанчето, до което бях седнал. А фонтанчето пръскаше водица и на плочките отстрани и едно врабче беше истинско щастливо. Къпеше се в локвата, радост голяма. Едно такова рошаво, но щастливо. Много ми беше весело да го гледам, но не успях да го щракна.
Поседях там близо 3 часа. Мислех си за всякакви неща, за живота, за любовта, за работата, за това какво представлява живота ми. Какво искам от него, имам ли сили да го постигна...Мислех си за самотата, за сивото ежедневие, за приятелите ми, за BgLOG, дори и за шкембе чорба, от тази, дето я правят в Лъчони и все ми се е искало да ви заведа да хапнем от нея.
Тръгнах си от Сислито. Тръгнах пеша и неусетно стигнах до Баба Яга. Там седнах на една голяма маса под вековно дърво и си пих кротко биричката. Да, в 14 часа да пиеш бира не е най-приятното, и аз се чудя защо точно бира си взех. Имаше някаква ирония в това да стоя сам на голяма маса - маса, на която сме седяли все весели компании, от IRC, пък и от BgLOG.
Доизпих я с мъка и станах отново. На улицата Вивател беше организирал баскетбол на открито. Все момичета, които подскачаха и се мъчеха да вкарат кош. Седнах на една ваза и погледът ми отново започна да блуждае. Един гълъб мина покрай мен, като специално се изпъчи за да си придаде по-голяма важност. В този момент една мравка носеше доста голяма коричка хляб, така че се виждаше движеща се коричка, а не и мравка.
Капна дъжд. Капнаха няколко капки, но една ме уцели по носа. Друга капка не ме уцели, явно тази е била капката с главно К, която е трябвало да падне от небето и точно по носа да ме уцели. Станах и се прибрах.