Невъзможно желание
Пише ми се в блога. Пък и отдавна не съм писала и сега ме сърбят ръцете да набирам букви, думи, изречения... Друг е въпросът какво ще се получи като резултат. Дано да има смисъл, защото все пак публикациите са публични споделяния и наистина се налага да сме по-взискателни към изпратения за прочит от много хора текст.
Два часа след полунощ е. Насъбрала съм в себе си някаква негативна емоция. Ще попиша, за да се освободя поне отчасти от нея. Някои блогери са способни съвсем точно да усещат и съпреживяват нечии чувства и техните коментари ми действат отпускащо на напрежението. Споделянето, общуването с другите, е потребност, която малко или много май всеки изпитва. Или поне аз я имам.
Понякога силно се нуждая от контактите в интернет. Защо точно в интернет? Може би, защото заради анонимността тук съм по-свободна да назовавам нещата такива, каквито са.
Необходимо ми е да се докосвам до човешки души и сърца. И така ми се иска всяко докосване да носи само доброта, само нежност, само красота! Само и единствено! Но уви, трябва да се примиря с факта, че не става, не се получава. Че това желание е крайно време да го отнеса в картотеката на неизпълнимите желания и да го поставя в папката на невъзможните мечти. Жалко и тъжно...
Всеки жив човек носи ранима душа, колкото и „дебелокож” да ни изглежда той. Но малцина се замислят, или им пука, когато засягат другите. Нараняването заради грубост, лъжа, обида и т. н. винаги предизвиква болка в някаква степен. Понякога тя, болката, може да бъде много тежка, дори непоносима, да отшумява бавно и трудно, но в същото време колко лесно и бързо я причиняваме. Достатъчен е само един жест, една дума или дори поглед...
И все пак не проумявам. Защо ние, хората, сме така устроени, че да се измъчваме взаимно? Защо? Толкова ли е трудно да се научим да се поставяме на мястото на другия и така, чрез наблюдение върху собственото си Аз да проверяваме, да си представим как бихме се чувствали, ако чуем същите тези думи, които се каним да изречем, или видим жестът, който бихме направили към някого?
Притча за въплъщаването
Спомняйте си тази притча тогава, когато сте в сложна ситуация и ще се изпълните с мъдрост и радост.
Събрали се души на съвещание преди въплъщението си на Земята. И Бог попитал една от тях:
- Защо искаш да се въплътиш?
- Искам да се науча да прощавам.
- На кого се каниш да прощаваш? Погледни душите какви са чистички, светли, любящи. Те толкова те обичат, че не могат да направят нищо такова, заради което да се налага да им прощаваш.
Натъжила се Душата, но повторила:
- Аз така искам да се науча да прощавам!
Тогава до нея се приближила друга Душа и й казала:
- Не тъжи, аз те обичам толкова много, че ще бъда с теб на Земята и ще ти помогна да изпиташ опрощението. Ще бъда твой мъж, ще ти изневерявам и ти ще трябва да ми прощаваш.
Приближила се друга Душа и казала:
- Аз също те обичам много. Ще дойда с теб и ще бъда твоята майка, която ще те наказва, ще се меси в живота ти и ти ще се учиш да прощаваш.
Още една Душа се приближила и казала:
-Аз ще бъда твоят началник и от любов ще се отнасям към теб грубо и несправедливо, така че да изпиташ какво е да се прощава.
Друга една Душа предложила да й бъде най-добрата приятелка и да я предаде, друга да й бъде злата и несправедлива свекърва и т. н. По този начин се събрала група от обичащи се души, измислили си сценария на своя живот на Земята и се въплътили.
Но се оказало, че да си спомнят за Себе си е сложно и трудно и те всички забравили своя договор. Повечето приели насериозно живота си, започнали да се обиждат и гневят един на друг, забравяйки че сами са си съставили този сценарий и забравяйки най-важното – че те всички се обичат един друг!
Понякога и аз се възприемам като робот и толкова малко е нужно, за да се разплача. Дай по-позитивно да му мислим,
ДНЕС Е ПРАЗНИК.
И вчера брат ми ме повози на лодка. И ядохме пуканки. :))
Притчата е за мисълта. И щото Бог намесихме сега ще философствам за нея - Мисълта
Какво е мисълта, от гледна точка, че никой не наднича в твоята душа и не чете ми мисълта Интернет за първи път ни въоръжи с възможността, да си из,еем мисълта и едновременно да достигне до неограничен брой :събеседници. Мисълта, не е ли най бързото нещо . Само с нея достигаме до всяка точка на света. И още нещо- да казваме нещо в нощта, а да го четат веднага, след часове или дни, години, ако нас вече ни няма на земята.Защото мисълта е която Бог ни даде за да бъдем нему подобни
Tlv, аз също вярвам, че нещата не са случайни. Че всичко, което ни се случва, е трябвало да ни се случи, за да ни постави в ситуация на избор. Защото само когато сме се намираме пред някакъв избор, ние правим усилие да променим себе си. В такъв момент се налага да мислим, чувстваме, да реагираме по някакъв начин и това ни подтиква към развитие: духовно, емоционално, интелектуално.
Дали обаче дадена промяна ще бъде към по-добро - зависи от самите нас. Страданието и болката от докосването с другите души могат да ни извисят или да ни принизят. Невинаги сме в състояние да си дадем точна сметка за ефекта върху нас: дали ще бъде с положителен или отрицателен знак.
Да се научим да прощаваме е прекрасно, но все пак съществува граница и на прошката. Не всичко може да се прости и не всичко може да се приеме, колкото и търпелив и добронамерен да е даден човек. Освен това прошката се дава само на този, който я е поискал. А онези, които показват, че не се нуждаят от нея? На тях всъщност какво прощаваме?
Тъжно е, че душите са забравили, че се обичат. Че от измисления някога сценарий е останала само идеята да си причиняваме страдания.
Пестицид, пред труден избор съм и трябва да реша как да продължа нататък. Когато си отговоря на въпроса защо ми се случва всичко това, значи съм намерила и отговора.
Прекрасно е, че умееш да се радваш на малките неща и да виждаш красотата в тях, също като децата. Съгласна съм, че днес е хубав празник и в негова чест трябва да прогонваме лошите мисли.
Селенка, а пък аз разбрах идеята за притчата по друг начин: че хората са забравили да се обичат. "Забравили" ми харесва донякъде. Вдъхва надежда, защото едно нещо, ако е забравено, то има шанс да се припомни. По-страшно щеше да е, ако хората окончателно са загубили способността да обичат.
Скъпа, Кралице, не позволявай никому да угаси сърцето в зеницата ти! Напротив, засили излъчването, нека се превърне в лазер, който да остранява дребните, лошите и завистливите от пътя ти!
Ти си светъл Човек, който живее чрез себераздаване, правейки добро! И продължавай да си такава, но постави щит и запази частица и за себе си! Защото лошите са като вампири, те се зареждат от добрите хора, като ги тормозят и им пият енергията! Просто се усмихни и подмини! Дори и да боли, ще мине, а после ще си по-силна!
А и в часовете след 00.00 (часовете на тъмните сили) винаги нещата ни изглеждат много по-драматични и зловещи! Знаеш поговорката "Утрото е по-мъдро от вечерта", така че с усмивка напред! Издигни се над пошлото и твори това, за което си родена - възпитавай, обучавай, обичай малките си слънца вкъщи и тези в училище! А те ще те възнаградят със своята чиста обич и по-хубав дар от това няма! С поздрав! Честит празник на децата!
Усмихнат и ведър ден!
ПъПъ. Убачи ти писоф минус, щот мъ дразниш кат ми пишеш и ти минуси...
Виж сега пък аз какво ще ти кажа, Достояне.
МинусИ не съм ти писала. Един минус ти треснах на един от последните ти постинги, защото и ти мен ме подразни с това, че като по задължение слагаш минуси на професора, даже се хвалиш с това, и заради едно твое изказване в чужд блог, което ме засегна. Изобщо не прочетох постинга ти, понеже още ме беше яд на теб, а само го оцених. Такова нещо никога не бях правила до този момент. По-скоро, когато не харесам нещо, не го оценявам, но този път страшно ти бях набрала и не се стърпях.
Но иначе имам подозрението, че общо погледнато може би най-много плюсове аз съм ти сложила на публикациите, защото пишеш хубаво, признавам. И сега какво предлагаш? Да продължим да се дразним с писане на минуси ли (щото и аз сега мога да ти сложа един и няма да ти стане приятно), или можем да се държим като зрели хора?
Можеш да дадеш линк към публикацията в „Капитал”, след като ти е гот, че са те цитирали. Аз, за разлика от теб, не съм чак толкова безчувствено същество и мога да се зарадвам на такъв успех, нищо, че не те познавам, не би трябвало да ми пука за тебе и даже си ме дразнил. На мен ядът бързо ми минава и не обичам да съхранявам лоши спомени.
И още: не ми хареса определението „дежурните мазници”. Тук не виждам такива.
Така, това беше минутка за самореклама :) А ти, шефке, нали ти е минало вече? Ни мой дъ съ косиш, шот щи ти мине :)
А че ми е минало, ми е минало - да, и то отдавна. Нямам намерение да цъкам минуси, и без това не са един и двама ентусиастите, които го правят по постингите напоследък. Чак взехме да претръпваме откъм ниско оценяване и да не ни прави впечатление.
Достояне, имам само една молба към теб: да прочетеш по-внимателно ника ми. Там не пише "шефка", а "куин блъндър". Избери си как да се обръщаш към мен: кеф ти "куин", кеф ти "блъндър".
Куин, струва ми се, че си в труден период. Сигурно не ти е за първи път да се срещаш с болката, но този път е изключително болезнено. Така поне усещам постингите ти. И понеже си ми скъпа, не бих искала да страдаш! Което сама си осъзнала, че е невъзможно, защото реалността понякога е недоброжелателна (меко казано) към нас.
Пожелавам ти да намериш сили да се изправиш и да продължиш! Като жена преживявала болката (и физическа и душевна) мога да кажа, че единственият начин да бъде преодоляна, е, да позволиш да премине през теб. Нещата винаги са динамични. И винаги има надежда, и винаги след нощта настъпва ден... Понякога ни се случва да преживеем и чудото на невъзможните неща. :-) Успех!
Точно в интернет човек може да разкрие себе си, понеже не вижда другите и те не го виждат. Това му позволява да си отреагирва някакви стари обиди и залежали емоции, като се нахвърля върху някого, когото не познава. Тук според мен действа някакъв механизъм на анонимност, нещо като феноменът с тълпите, когато хората, скрити зад анонимността, проявяват себе си по начин, който не биха си позволили, ако се знае точно кои са. Това е моето обяснение за казуса.
Има и друго: в ежедневието си ти избираш с кого да общуваш и не споделяш със случайни хора, а с твоите приятели. Не е така в блога: не можеш да подбереш читателите; всеки случаен минувач може да реагира на твоите лични неща, в зависимост от своята собствена нагласа, и много вероятно ти с такъв човек изобщо да не би искала да общуваш в реалността, а тук си принудена да го правиш.
И отново ще повторя онази арабска мисъл (от Събирача на Светове):"Когато сърцето плаче, че загубило нещо, душата се смее, защото го е намерила."
Та, както се казва енджой, сама си си го избрала :) Пък за депресиите, не знам защо, но и на мен от няколко дена не ми е съвсем обичайното настроението. Интересно...
Явно,тази притча и мен трябва за нещо да ме подсети.За кратък период съм я чула три пъти,а ето,че вече и я прочетох.Сценарият е леко променен,но изводът един и същ: Страданието извисява душата и точно,тези,които най-много ни карат да страдаме,най-много ни помагат да открием себе си!В най-тежките ни моменти се крият най-важните уроци на живота!
Куини,препоръчвам ти:" Пътуване до Икстлан" - Карлос Кастанеда
Може и да усвоим някога "тактиката на ловеца" да предпазваме душата си от злонамерени думи и дела .
„Голямото гласуване” – български игрален филм :)
Интересно защо този постинг е породил толкова много цъкания с мишока. Ще се опитам да направя един бърз анализ на резултатите. В най-общ смисъл идеята на поста беше за толерантността, за желанието ми всички хора да се отнасят нежно и внимателно един към друг, да внасяме повече красота във взаимоотношенията си. А в последното изречение съм написала моята простичка формула за толерантност – да се поставяме винаги на мястото на другия.
От броя на гласувалите до тук излиза, че 7 човека мислят по обратния начин. Те не са привърженици на подобен тип общуване и предпочитат по-грубите маниери. Само че 7 от 17 са си голям процент, ако приемем това гласуване като представителна извадка, но пък не е изненадващ резултат, като се има предвид какъв ни е манталитетът на нас, българите.
Далето, благодаря ти за коментара. От него блика искреност и много емпатия.
Знаеш ли? Не разбирам онези, които попадат в групата на „лошите”, защото те също са хора с чувствителност. Реагират на обидата, преживяват разочарования. Но те не стават по-щастливи, като карат другите около тях да страдат. Напротив. Да не забравяме, че всяко действие си има своето адекватно последствие. Техните действия – също. Тоест по този недоброжелателен начин на общуване озлобяването, издребняването, завистта, отмъстителността и всички дребни разрушителни човешки чувства се разрастват и започват да избуяват. Нещата ескалират към по-лошо.
Дарличка, думите ти стоплят. Не искам да се тревожиш за мен – това са моментни състояния на духа. Не бих казала, че съм в труден период, просто, когато изпадна в такова състояние, се чувствам слаба, много слаба. Но после се изправям и продължавам напред.
Мая, понякога стават и недоразумения. Съгласна съм. И затова не бива да предпочитаме мълчаливото страдание пред откровения разговор, колкото и тежък да е той. Нещата трябва да се изясняват.
Нели, да. Затова в реалността избрах днес да се видя с теб и ми беше безкрайно приятно.
Дениджейн, ама в последното изречение на притчата се казва, че душите забравили да се обичат... Има се предвид всички човешки души. Колко прекрасно би било, ако гледахме един на друг с любов, със сърца в зениците си.
Копривка и Шели, питах се дали страданието заради грубости и обиди е нужно да се изживява. Дали то ни извисява наистина.
И аз ви прегръщам! :)
Аз мисля,че човек е роден,за да бъде щастлив.
За да е щастлив,трябва да намери пътя към себе си,да се обича.Нашите мисли и думи определят живота ни.Когато го осъзнаем,неминуемо ще станем по-добри.
Изобщо трябва да се внимава!Всеки го осъзнава сам за себе си и само себе си може да промени!В общуването ни с непознати трябва да приложим "тактиката на ловеца"-да не допускаме лошотията,неискреността,обидата .........да ни наранят.
И отговорът навъпроса ти: Не допускай чужди думи и грубости до душата си.Не е нужно да се изживяват!Загуба на енергия!
В притчата става въпрос за ситуации,предизвикани от близки хора.Има важни и неизбежни моменти,в които страданието ни извисява,а от дребните глупости трябва да пазим душите си!
Можеш да променяш само себе си!
Опитвам са да давам любов на близките си,внимавам да не наранявам,никого не мразя,но да заобичам всички няма да успея.Големи предизвикателства!Животът ни сблъсква с хора всякакви!
Както и да е, съгласна съм с Коприва-живота е за да сме щастливи и да се забавляваме и обичаме и т.н. Има и неприятни моменти, но ако ги нямаше, нямаше да можем да оценим какво имаме. Цялата тази фаталност, която се опитват да ни набият в главите е глупост. На някой някога му хрумнал, че ако каже на хората, че всяко тяхно действие може да е фатално ще може по-лесно да ги манипулира въз основата на страха и ето, и досега се прилага. Аз съм първа защитничка на отговорното гражданско общество, но това е на социално ниво. На лично, човек трябва да е наясно с последствията от действията му, но и да е наясно, че каквото и да стане, е или поправимо или изличимо. Рано или късно всичко остава в миналото, документите ти се изличават и започваш от начало. Вярно, че ще сърбаш каквото си си надробил, но каквото и да надробиш ще го изсърбаш и ще ти е вкусно :) Така е устроен живота, просто.
Човеците не са създадени за нещастие и самият живот не предполага такова нещастие. Ние можем да си го извращаваме както искаме, но щастието винаги намира начин да ни посети.
Тази притча май много ни замисли. Тя също така внушава идеята, че хората се обичат, дори и когато не го осъзнават и не си го показват. Може би споменът за обичта се възвръща едва след смъртта, да... Много ми хареса тълкуванието на Дениджейн.
Човек се ражда, за да е щастлив, той има такава потребност. Както и обратното: щастието съществува заради човека. Забелязала съм обаче, че в различните етапи от живота различни неща ни правят щастливи. С помъдряването започваме да се стремим към други ценности извън материалното: парите, имотите, кариерата и т. н. С възрастта човек непрекъснато променя идеала си за щастие, защото все по-ясно осъзнава кое го ощастливява и търси щастието там, където би могъл да го срещне, а не се лута.
И все пак си мисля, че щастието не може да съществува без връзка с другите хора, без да бъде споделено с тях. Платон е казал, че грижейки се за щастието на другите, ние намираме собственото си.
Не знам как се прощава на подлец. По-скоро се приемат нещата такива, каквито са, но чак прошка - не. Ако беше махнала с ръка, щеше да живееш по-лесно, но въпросът е в каква степен лицемерието и безчестието за теб са търпими. Струва ми се, че си човек, който държи на етичните норми и няма как да се превърнеш в непукист. Не ти се удава.
А това че приятелите ти не са те защитили говори, че или много ги е било страх от този човек или не са ти били истински приятели. В който случай нямаш нужда от тях.
Не мисля, че трябва да се страхуваш от самотата. Човек може да бъде слънчев и пак да филтрира приятелите си. Нямаш нужда от използвачи, които само взимат, а никога не ти дават. Звучи банално, но точно затова е истина. Истинските приятели, тези на които ще можеш да разчиташ, рано или късно ще се появят.
"Хвалу и клевету приемли равнодушно
и не оспаривай глупца".
Пушкин
И аз направих подбор на няколко мъдри мисли, посветени на добротата. На част от тях не зная кои са авторите им.
В света няма зло, а само добро. Просто доброто, което правим за себе си, често се превръща в зло за другите около нас.
Доброта без сила е овчедушие, а сила без доброта – грубост.
Добротата спасява света, но погубва човека.
Добрият човек е този, който помни греховете си и забравя доброто, което е сторил, а лошият – обратно.
Лошият човек е като въглена – ако не те опари, ще те очерни. (Анахарсис)
Няма зло без добро, нито добро без зло. (Българска пословица)
Добротата е единствената ценност в илюзорния свят, която може да бъде самоцел. (Моъм)
Добротата е език, на който немите могат да говорят и който и глухите могат да чуват. (Бови)
Добротата винаги стои над красотата. (Хайне)
Добрите думи оставят в душите на хората прекрасни следи. Те смекчават, утешават и изцеляват сърцето на онзи, който ги слуша. (Паскал)
Добър човек е не онзи, който умее да прави добро, а този който не умее да прави зло. (Ключевски)
Който не може истински да ненавижда злото, той не може истински да обича и доброто.
(Ромен Ролан)
Може да се устои на всичко, само не и на добротата. (Русо)
Колко сила има в слабостта на добротата! (Сухоруков)