Не подлежи на коментар
Голяма държава имаме! Хубава страна и голяма държава! Уж вървим към прогрес, а ми се струва,
че падаме все по-ниско.
Оглеждам се днес и какво виждам - буклучарник, безхаберщина. А после... - децата ни се раждали
болни. Навсякъде цари масово строителство. Унищожават се паркове, за да се строят итонгови "музеи"
продавани на безбожни цени.
Какво се опитвам да Ви кажа ли?
В Бургас живея в краен квартал и блока ми е краен. От терасата ни има невероятен изглед -
солниците (резерватът), летището (то е чак в кв. Сарафово), айтоската планина - има страхотна
панорамна гледка. Гробищният парк също е пред нас, но мен това не ме смущава, защото го възприемам
като един парк, който разцъфва и се раззеленява щом дойде пролетта. Това е изгледът от северната тераса.
От южната далеч не е толкова привлекателно - блокове, сгради и пак блокове... Преди няколко години
имаше полянка между блоковете от южната страна. И какво мислите направиха лапачите? Издигнаха две
кооперации. Няма я полянката вече. Сега има прани гащи и димящи комини. Също така и воаьори. Радвам се,
че хората се размножават, но това сгъстяване не ми харесва. Още малко и 10 метровото разстояние,
което е останало между кооперацията и блока ще застроят.
Всеки ден ходя пеш на работа и пеш се връщам. Гимназията също има панорамна гледка към морето.
Имам три възможни начина да стигна до вкъщи (съответно и до работа) - автобуса, през комплекса и
през околовръстното шосе. Не ползвам автобуси по няколко причини - в отвратително състояние са и
понякога ужасно мирише на всякакви гадости, свидят ми се парите да ги давам за транспорт, когато
мога да ги дам, за да се видя с някого или за нещо удома и :)... това вече го знаете - обожавам да
ходя (не бих си заменила разходката, дори и в най-големите студове, за скапания автобус). През
комплекса пък ми е много обиколно, а и е много шумно, а когато си тръгвам и се връщам от работа
имам нужда от малко усамотение, от малко време за размисъл и релаксация, което намирам точно на
околовръстното. На работа няма как да остана сама със себе си, защото е пълно с хора, които
непрекъснато искат нещо от теб, а удома споделям една стая с брат ми и ми е дискомфртно. Обичам
и се радвам, че съм полезна на колегите си, но не и когато трябва да помогна на всички в един и
същ момент (както обикновено става). Тогава се чувствам неефективна. Колкото и да ми се иска да
угодя на всички на момента е невъзможно.
Но... да се върна на пътя :)! Малко се отплеснах. Вижте какво прави блога - развързва езиците на
хората, после иди им затвори устата :P. От едната страна на околовръстното са солниците, морето,
алеята на здравето и морската градина. От другата страна на шосето са сгради, сгради и пак сгради.
Но като, че е направено точно за мен. От страната от която са сградите, има параван от дървета,
и те почти не се забелязват. Крача си гордо с бодра крчка и си тананикам любима мелодия и си
размишлявам. Минават ми всякакви мисли - от секретно лични до общочовешки и обществено-полезни.
До скоро имаше и разни диви, саморасли цветя и храсти, които чудесно пасват към някой букет. Набрах
един такъв от шипки, жълтурчета, някакви клонки с бели топчици и малко обикновени градински цветя - хризантеми,
невен и т.н. Ооо, с какво удоволствие го набрах! ... и денят беше топъл и ме караше да се чувствам
като на 5 годинки. Когато почти се бях прибрала видях, че са съсипали цяла горичка, за да строят
още жилищни кооперации. Стана ми тъжно. Вече няма къде да се мушнеш, за да изпълнеш гърдите си с
този влажен и упойващ аромат на опадалите есенни листа. Прибрах се удома и подарих букета на майка си.
Тя ахна и му се зарадва много, а аз се зарадвах още повече като гледах как едно просто и нищо
неструващо нещищичко може да събуди такива приятни емоции.
че падаме все по-ниско.
Оглеждам се днес и какво виждам - буклучарник, безхаберщина. А после... - децата ни се раждали
болни. Навсякъде цари масово строителство. Унищожават се паркове, за да се строят итонгови "музеи"
продавани на безбожни цени.
Какво се опитвам да Ви кажа ли?
В Бургас живея в краен квартал и блока ми е краен. От терасата ни има невероятен изглед -
солниците (резерватът), летището (то е чак в кв. Сарафово), айтоската планина - има страхотна
панорамна гледка. Гробищният парк също е пред нас, но мен това не ме смущава, защото го възприемам
като един парк, който разцъфва и се раззеленява щом дойде пролетта. Това е изгледът от северната тераса.
От южната далеч не е толкова привлекателно - блокове, сгради и пак блокове... Преди няколко години
имаше полянка между блоковете от южната страна. И какво мислите направиха лапачите? Издигнаха две
кооперации. Няма я полянката вече. Сега има прани гащи и димящи комини. Също така и воаьори. Радвам се,
че хората се размножават, но това сгъстяване не ми харесва. Още малко и 10 метровото разстояние,
което е останало между кооперацията и блока ще застроят.
Всеки ден ходя пеш на работа и пеш се връщам. Гимназията също има панорамна гледка към морето.
Имам три възможни начина да стигна до вкъщи (съответно и до работа) - автобуса, през комплекса и
през околовръстното шосе. Не ползвам автобуси по няколко причини - в отвратително състояние са и
понякога ужасно мирише на всякакви гадости, свидят ми се парите да ги давам за транспорт, когато
мога да ги дам, за да се видя с някого или за нещо удома и :)... това вече го знаете - обожавам да
ходя (не бих си заменила разходката, дори и в най-големите студове, за скапания автобус). През
комплекса пък ми е много обиколно, а и е много шумно, а когато си тръгвам и се връщам от работа
имам нужда от малко усамотение, от малко време за размисъл и релаксация, което намирам точно на
околовръстното. На работа няма как да остана сама със себе си, защото е пълно с хора, които
непрекъснато искат нещо от теб, а удома споделям една стая с брат ми и ми е дискомфртно. Обичам
и се радвам, че съм полезна на колегите си, но не и когато трябва да помогна на всички в един и
същ момент (както обикновено става). Тогава се чувствам неефективна. Колкото и да ми се иска да
угодя на всички на момента е невъзможно.
Но... да се върна на пътя :)! Малко се отплеснах. Вижте какво прави блога - развързва езиците на
хората, после иди им затвори устата :P. От едната страна на околовръстното са солниците, морето,
алеята на здравето и морската градина. От другата страна на шосето са сгради, сгради и пак сгради.
Но като, че е направено точно за мен. От страната от която са сградите, има параван от дървета,
и те почти не се забелязват. Крача си гордо с бодра крчка и си тананикам любима мелодия и си
размишлявам. Минават ми всякакви мисли - от секретно лични до общочовешки и обществено-полезни.
До скоро имаше и разни диви, саморасли цветя и храсти, които чудесно пасват към някой букет. Набрах
един такъв от шипки, жълтурчета, някакви клонки с бели топчици и малко обикновени градински цветя - хризантеми,
невен и т.н. Ооо, с какво удоволствие го набрах! ... и денят беше топъл и ме караше да се чувствам
като на 5 годинки. Когато почти се бях прибрала видях, че са съсипали цяла горичка, за да строят
още жилищни кооперации. Стана ми тъжно. Вече няма къде да се мушнеш, за да изпълнеш гърдите си с
този влажен и упойващ аромат на опадалите есенни листа. Прибрах се удома и подарих букета на майка си.
Тя ахна и му се зарадва много, а аз се зарадвах още повече като гледах как едно просто и нищо
неструващо нещищичко може да събуди такива приятни емоции.
... браво за него и че си зарадвала някой, който те обича с него. А за грозотата наоколо - тя е целева. Явно трябва всичко хубаво да се стъпче, смачка, уеднакви с грозотията наоколо, да властва пошлостта, евтинията, ....как иначе едно Порше Кайен да се забележи/ И как момиченце на 15-16 да пожелае да се вози с тоя чичко-паричко, ако я няма тая грозотия и беднотия наоколо? В нормалния свят никой и не поглежда колите на чичковците наоколо.
Представяш ли си колко нормално, приятно, чисто и красиво може да е около нас, ако съграждането на обратното не беше държавна политика?
когато ходех по лагери с майка ми и баща ми и на почивки с баба ми беше толкова красиво! Имаше много паркове и алеи с цветя..., а сега всичко това е измамно, има го само тук-таме. Картичките едно време бяха реални, а сега когато има всякакви технологии не е нужно нещо да е реално, за да изглежда перфектно на картичката. Този стемеж да покажеш нещо каквото не е е голяма грешка. Много повече бих се зарадвала на една кущурка с олющена мазилка и двор пълен с цветя, отколкото на нещо накичено с ефекти. Не, че не е красиво и то. Това е изкуство и като такова заслужава уважение, но се губи истинската тръпка от това да видиш истина, да се пренесеш във времето и да се слееш с духа на миналото. Всичко днес е модернизирано. Чудесно! Но аз смятам, че хората имат нужда някои неща да си останат непроменени.
През 1986 година Бургас беше красив, чист град, огласян от чайки и гларуси. В Сливен градската градина и центъра пък бяха пълни с гургулици, които си гукаха сладичко и ти даваха такова спокойствие на душата... Днес само можеш да се надяваш да ги видиш, а камо ли да ги чуеш. Природата страда. Усещам я. Усещам как всичко постепенно изчезва. Заменено е с лъскави заведения и постройки, паркинги и алеи пълни не с цветя, а с боклуци. На това ли се казва държава!
Това са истинските неща, които ме интересуват. Днес дори и образованието си трябва да съобразяваш с държавата, защото пустите хартийки те притискат. Това не става, защото не носи добри доходи. Ами как ще става като държавата не го цени! Колко хора чувстват призванието си в друга област, но притиснати от властта се захващат с нещо, което съвсем не им е по сърце. Не се наядоха "джентълмените". Всеки обещава, а когато му се даде власт: "Майната им на обещанията! Нали аз съм си добре! Имам къща с басейн, лъскава кола, половината заведения в града са мои, а глупаците ми се кланят и ми плащат дълговете! Защо да си развалям рахатлъка!". Това са хора завладени от материалното, хора без характер. Един човек уважаващ себе си не се води единствено от материалното. Ако си мислят, че по този начин ще останат в историята и ще бъдат запомнени, може би..., но няма да бъдат запомнени с хубаво. Казват: "Ние го правим за Вас! Искаме всичко най-хубаво за успеха на нашата държава!". "Държава" и "Вас" са две противоположности. Правилната дума е страна. Тя включва всички. Държавата включва само държавниците. А ние продължаваме да окуражаваме делата на тези "уважаеми". Техните дела се ограничават до това кой получил по-голяма заплата, кой притежава единственият "Форд Експлорер" в България, кой е издигнал по-красив университет (, но с цената на какво). Да бъдеш държавен глава не е проява на хуманна загриженост, а на чревоугодничество, демонстриране на его, състезание. С кого се състезавате бе, драги? Никога няма да успеете да настигнете другите държавници, никога! Направо се излагате. Имахме страхотна образователна система, но и нея пратихте по дяволите, за да сме еднакви, да не изоставаме. Е, сега много напредваме, когато до няколко години изпитите ще бъдат заменени само от тестове, а дробите, които се учат в четвърти калс ще се учат чак в осми. Всяка държава е уникална сама по себе си и има нужда от собствена устойчива и гъвкава система за управление, а не такава изградена от няколко чужди, която е лабилна и ни праща моментално в категорията "Страни от третия свят".
Мога да говоря още по тази тема, но тя край няма, затова спирам и отивам да си взема болничен.
*ИВА*
къде отидох!
*ИВА*