Не мога да не го разкажа

Сред моите приятели има един украинец от Одеса(!), който живее в Литва. В момента е навигатор на немски кораб, плаващ под флага на Антигуа. Моряците са филипинци. От близо половин година са на пристан някъде по крайбрежието на Тексас - тъкмо пристигнали и моторът така се повредил, че се наложил основен ремонт на цялото корито. В петък се надявали да приключат с принудителната почивка, но за беля последният чарк не искал да пасне на цялата конструкция (и на немците им се случват такива работи). Капитанът взел мъдрото решение да си изкарат уикенда, пък в понеделник да пробват отново. Освен това подочули, че местната църква организира барбекю с безплатно пиене по случай 4 юли.

Речено-сторено. Само един от механиците (естонец) имал някакви предчувствия, та благоразумно решил да остане на борда. Съответно - веднага бил назначен за дежурен, било му заръчано "ако стане нещо, звъни", ама в суматохата забравили да му дадат телефонен номер. Както и да е, нашият човек, подмамен от гратисната бира, се метнал на пикапа заедно с десетина немци и десетина филипинци.

Чинно изтърпели църковната служба, наредили се на опашката за наденички, пийнали кой бира, кой винце. По едно време им хрумнало, че на плажа ще разпуснат по-свободно, натоварили пикапа с безплатна бира, натоварили се и те и отпрашили. По пътя немците се забавлявали като замервали палмите с празни бутилки и наддавали войнствени крясъци при всяка улучена цел. Същевремено пеели с цяло гърло патриотични песни в стил "хитлер золдатен нихт капитулирен".

Най-накрая стигнали до плажа - мокър пясък, премесен с глина. Изсипали се от карусерията, опаковали бутилките в хартиени пликчета и започнали да си наливат в пластмасови чашки. "Немски щуротии" - помислил си нашият, отворил си бутилка бира и отпил направо от нея.

И тук започва интересното. Още не отлепил гърлото на шишето от устните си, усеща как върху рамото му се стоварва тежката ръка на правосъдието. Обръща се и що да види - от пет(!) полицейски коли се изсипват униформени братчета на Шварценегер, нахвърлят се върху него, извиват му ръцете назад, слагат му белезници и му четат правата. "Ама какво...?", никакво внимание, всеки си крещи репликите... пълна суматоха. По едно време схваща, че му заповядват да излее съдържанието на бутилката на пясъка. Същото - и на останалите от компанията. Немците мълчат като немци и изливат ли изливат бира по плажа. Ха сега де! Изведнъж нашият герой ни в клин, ни в ръкав изтърсва: "Ама аз не говоря английски". Възцарява се пълна тишина. Немците се правят, че нямат нищо общо със ситуацията и са погълнати от задачата да полеят околността със златистата течност.

Полицаите искат документите на човека - една смачкана хартийка, доказваща, че той е на американска земя абсолютно законно. Ама не е ясно какъв е. Единият от блюстителите на закона се обръща към капитана и се интересува от неговите езикови способности. Капитанът и той не говори английски. Ама никой от присъстващите не говори английски. "Добре де, никой ли не го познава този?" - пита полицаят. Тогава старшият помощник срамежливо отронва (на английски): "Ами той работи за нас, ама преди това е бил капитан на съветска подводница". Тишината става изразителна.

Тъкмо удобен момент най-после да се изясни какво става. Най-после нашият човек получава отговор - на тексаските плажове било забранено да се носят стъклени бутилки, за да не би някоя да се счупи и стъклата да причинят телесни повреди на другите посетители. Затова - $200 глоба и белезници на ръцете.

"Такава ли била работата! - братушката се обръща към капитана, - Абе как можа да направиш такава глупост! Защо не изля водата от тубата и да прелееш бирата вътре, а я захаби така?". След секунда размисъл немците се нахвърлят върху шефа си, пламнали от възмущение от такава въпююща недосетливост.

Полицаите остават като гръмнати. Споглеждат се и се хващат за коремите от смях. В резултат - белезниците са отключени, квитанцията за глоба е скъсана, след кратка приятелска беседа се мятат пак на колите си и заминават.

Добре, обаче бирата е похабена. Сред целия немско-филипински състав е оставен едни трезвен, за да шофира. Един малък филипинец без шофьорска книжка. Ама кой ти гледа.

Та нещастникът бива отправен обратно на пикника за още безплатна бира. Нашият човек се чувства обиден на немците, че не са го защитили достойно и решава да се прибере на кораба. Кача се в пикапа. Пътят до извора на гратис-пиячка минава покрай пристана. Стигат до кораба и филипинецът бива помолен да спре за малко. Но не би! На него му е наредено да носи бира, не да откарва навигатора. Налага се нашичкият да се върне при компанията. Тази случка се повтаря още веднъж - ама много изпълнителен народ били тия филипинци. При третия опит (естествено) операцията е завършена успешно - пикапът спира пред трапа. Защото е 21 ч. и капитанът е пратил още двама филипинци на борда, за да спазят указанията на властите. С цел противодействие на терористичните заплахи, точно в 21 ч. траповете на корабите трябва да бъдат вдигнати.

То не че е голяма мярка. Братушката всяка вечер ходел в близкия интернет-клуб и се прибирал в каютата към 23 ч. без да му спускат трапа. Повикал го капитанът да го пита как така. "Дребна работа - отговорил нашият. - Аз съм бил капитан на съветска подводница, какви ли не работи съм правил, та на един кораб с вдигнат трап ли не мога да се кача".

И така, във въпросната вечер, някъде към 2 ч. през нощта, пияната немско-филипинска компания се стоварва на пристана. Понечват да извикат на екипажа, останал на борда, да спусне трапа. Но капитанът се засяга на чест - щом руснакът може да се качи без трап, и ние можем. И се закатерват ония ми ти "весели" дойчовци по въжетата, изпокапват като зрели круши във водата, филипинците отгоре хвърлят спасителни пояси, улучват все още държащите се за въжетата, та да не остане човек, ненуждаещ се от спасяване.

Чула врявата, скоро се появява бреговата охрана - два катера със запалени прожектори, от което веселбата става пълна.

Вчера, навръх INDEPENDENCE DAY в пристанището царяла тишина. Само на немския кораб кипял усърден труд. Прусаците мълчаливо отработвали "невинното си барбекю".