Не ми се ходи на абитуриентска
Да, не ми се ходи! Знам, че ще се зачудите що за странна птица съм. Какво да ви кажа? Не, че съм си изкарал лошо в гимназията(е не се знае остават няколко месеца всичко може да се случи :)) или пък имам много лоши спомени с учители! Няма такова нещо! Не, че не уважавам съучениците си! И такова нещо също няма! Вярно, че с едни се разбирам по-добре, с други по-зле, но това си е в реда на нещата.
Защо бе джанъм ще попитате сигурно? Ако въобще ви интересува какво пиша де :).
Защо? Защо? Защо бе идиот?
Сещам се при споменаването, че ще отсъствам от това „важно” събитие в моя живот класната каза: „Смятам не е нужно да ти обяснявам символиката на пътя”.
Няма да! Път! Колко ли пътища ще извървя? Но смятам, че абитуриентската вечер от свързана със символиката на пътя вече е по-скоро свързана със символиката на парите. Защо?
Ами от една седмица слушам кой за какво си говори. И разговорите винаги се въртят около: Кой с какво облекло ще бъде, за колко пари(колкото по-скъпо, толкова по-добре!), с каква кола ще бъде и други такива неща! Е това ли е най-важното в тази вечер? Много рядко се чуват реплики – това ще е вечер когато ще си изкараме супер, защото ще сме за последен път заедно. Това някак си се разбира от само себе си. Да разбира се! Но след като сме си изредили всички неща свързани с пари! А, да забравих – доста от момчетата разправят как ще отидат, за да се напият заедно?!?!?!?! Е за какво си говорим въобще?
Честно казано въобще, ама въобще не ми се ходи на място където 99.99% смятат, че парите са най-важното на тоя свят. Защо си мислят, че след като си платят за 5 звезден хотел не могат да си прекарат зле? Ами не могат да си прекарат зле, защото всички ще си сложат маската на супер настроението - вече свършиха мъките в училище. В университета ще си плащаме за дипломите. Да, да, да! Life is life!
Някак си би ми било обидно да отида на такова място. Ето затова смятам да не се явя там!
Единствено се ядосвам, че повечето хора няма да ме разберат. Но не може всички да сме разбрани, нали?
Защо бе джанъм ще попитате сигурно? Ако въобще ви интересува какво пиша де :).
Защо? Защо? Защо бе идиот?
Сещам се при споменаването, че ще отсъствам от това „важно” събитие в моя живот класната каза: „Смятам не е нужно да ти обяснявам символиката на пътя”.
Няма да! Път! Колко ли пътища ще извървя? Но смятам, че абитуриентската вечер от свързана със символиката на пътя вече е по-скоро свързана със символиката на парите. Защо?
Ами от една седмица слушам кой за какво си говори. И разговорите винаги се въртят около: Кой с какво облекло ще бъде, за колко пари(колкото по-скъпо, толкова по-добре!), с каква кола ще бъде и други такива неща! Е това ли е най-важното в тази вечер? Много рядко се чуват реплики – това ще е вечер когато ще си изкараме супер, защото ще сме за последен път заедно. Това някак си се разбира от само себе си. Да разбира се! Но след като сме си изредили всички неща свързани с пари! А, да забравих – доста от момчетата разправят как ще отидат, за да се напият заедно?!?!?!?! Е за какво си говорим въобще?
Честно казано въобще, ама въобще не ми се ходи на място където 99.99% смятат, че парите са най-важното на тоя свят. Защо си мислят, че след като си платят за 5 звезден хотел не могат да си прекарат зле? Ами не могат да си прекарат зле, защото всички ще си сложат маската на супер настроението - вече свършиха мъките в училище. В университета ще си плащаме за дипломите. Да, да, да! Life is life!
Някак си би ми било обидно да отида на такова място. Ето затова смятам да не се явя там!
Единствено се ядосвам, че повечето хора няма да ме разберат. Но не може всички да сме разбрани, нали?
РАЗБИРАМ ТЕ МНОГО ДОБРЕ!
Моят бал беше преди 6 години. И аз не исках да ходя. До последно нямах нито идея какво ще правя, нито дрехи, нито обувки, нито куверт! И не ми се ходеше като на теб, защото не си падам по чалгата, а през по-голямата част от времето щеше да звучи точно такава музика. Но... не щеш ли зам. директорката ме пита: "Искаш ли да отидеш на бал с моя куверт, защото аз не мога да отида... извън София съм по това време..." И аз приех :) Дават ми куверт, как да го откажа? Пък не беше толкова зле. В ресторантчето пийнах здраво, за да понеса оркестъра и чалгата, после се видях на касетката, че съм на дансинга честичко :) След това ходихме пеша до един бар, пихме коктейли, приказвахме си, смяхме се и се прибрахме. Нищо особено. Но поне не съм си седяла у нас самичка.
За облеклото сигурно ще ме попиташ. Ами взех от една приятелка роклята й, сложих едни по-официални мои чехли, малко спирала и червило, без да ме изпраща никой, се запътих към у-ще! :) После си спомням, че до ресторанта валя градушка :) Снимките са хубави. Радвам се, че ме има на тях.
Помисли си добре. Няма да е кой знае какво, но все пак защо да не отидеш да погледаш сеир? А пък и ти можеш да се забавляваш. Сигурна съм! :)
О, аз те разбирам. Напълно излишни пари... костюми, коли, алабала и защо ?
И аз отдавна си мисля за това събитие и смятам да не ходя.
-----------------------------------------------
ТАНГРА - Това е Небето!
ТАНГРА - Тoва е Земята!
ТАНГРА - Това сме ТИ и АЗ!
А много ми е чудно това за костюмите. Някои хора не се чустват добре в такива дрехи.
Такива като мене :)
-----------------------------------------------
ТАНГРА - Това е Небето!
ТАНГРА - Тoва е Земята!
ТАНГРА - Това сме ТИ и АЗ!
All I'm offering is the truth nothing more!
Това, което казваш е и така, и не точно... Вярно е, че всеки е превъзбуден от това как ще изглежда, кой с каква кола ще дойде, в какъв хотел ще сте, къде ще сте после, но не това е най-важното и ще разбереш, че не мислиш само ти така, ако отидеш!
Абитюрентската е нещо много готино, стига да искаш да си го изживееш добре. И при нас имаше изцепки от типа : Айде да си купим кокаин за абитюрентската, трева, и т.н., което тотално ти скапва настроението, защото ти наистина не отиваш там, за да се напиеш, напушиш или и аз не знам какво... Но не всички хора са такива. Даже по-голямата част не са! Отиди за майтап, за да видиш какво е! И заради хората, с които си бил 5 години и на които държиш, а и които държат на теб. Наистина не знаеш накъде ще те отвее всичко после и дали няма да съжаляваш! :)
Птиците отлитат на юг...
Със сигурност няма да си кажа "Защо бе идиот?"
Тази гъзария и неестественост е много досадна и дразнеща - наистина би било по-хубаво всички да мислят за това като за последната ви вечер всички заедно на едно място, но за съжаление в този материален век всеки мисли как да изпъкне и да привлече повече погледи и възхищение към себе си, колата, с която е и т.н.
И все пак може би другите са прави. Отиди да погледаш сеир :) Ако ли пък не - има и друг вариант, който аз самата направих поради други причини /съученици, които не обичам и чалга ,която не понасям/ - изкарах абитуриентската си вечер с гаджето ми и един друг приятел с неговия випуск. И беше супер яко :)) Мисълта ми е - купон при всички случаи трябва да има :) Все пак и ти завършваш и ти заслужаваш една прощална вечер, пък и било без тези хора точно!
Да, и аз разбирам, че си скептично настроен. То нали най-яките купони (поне при мен е така) се получават ако са малко или много непринудени ... какво по-не-непринудено (принудено?) от абитуриентския? Самото име "бал", а не купон или парти, говори само по себе си. Как звучи само: БАЛ!!! И на мен ми се виждаше излишно всичко това. Защото ако искаш да празнуваш с хората, които обичаш, не ти трябва абитуриентски бал. Всъщност мога да напиша цял трактат за безсмислието на абитуриентската.
Освен това съществува някакъв досаден натиск да се чувстваш по някакъв точно определен начин:
Че тази вечер е специална. Че СЕГА трябва да осъзнаеш колко много ще ти липсва училището. И съучениците. Трябва да ти е малко тъжно. Даже се гледа доста добре на това, да пуснеш една сълза... Обаче сълзите са през смях. Защото сега започва истинския живот, различния живот. Здравей, живот!!!
Дрън-дрън!
Все пак на човек май и от преди му става ясно, че с тия хора повече няма да се вижда често. Аз лично се разтъжих една година преди заветната а-вечер и си говорех някакви работи от рода на "Ееее хораааа ама ние другата година ... " още ехеееее ... така че то за мен си беше абитуриентска година - и с веселото, и с носталгичното.
Що се отнася до различния живот - чакай бе, нали не отиваме на луната! Верно, няма да ходим на уще, а на уни, но иначе какво пък толкоз???
Забелязала съм, че за всяко значимо събитие има отреден по един ритуал. То сватба, погребение ... и съответно на всяко съществуват съответните ПРАВИЛА какво трябва да правиш, как трябва да изглеждаш и как трябва да се чувстваш. Ето ти и абитуриентската. А при нея голямата промяна е твърде предсказуема - знаеш си го, че ще завършиш, не е като да умре някой (не дай си боже) или да забременееш и да кажеш "Ах, каква радост само!".
И все пак ритуалът го има ... защо? Ами на хората им се дава възможност СЕГА да осъзнаят промяната, ако са пропуснали да го направят преди. Да се простят с каквото трябва да се прощават и да се пренастроят.
Това е предложението за вечерта. Нещо като промоция в Била - паста за зъби с безплатна четка! Можеш да се възползваш или да си отминеш. Ти решаваш.
няма да ти изнасям лекция, само ще кажа, че и абитуриентската вечер има смисъл, на теб, щом не ти се ходи, няма нужда да се насилваш:)
" сложи си черни очила/ и съвестта си ще запазиш..."
все едно слушам себе си преди 8 годинки
въпреки митовете и легендите за аб.вечер(бал!), ще съжаляваш повече ако не отидеш, смятам си наясно че наистина много рядко ще се събирате по-късно със съучениците ти и въпреки повърхностното отношение просто всеки възприема нещата по различен начин-това е! Ти щом "се понасяш" с тях иди, и то именно защото за теб тази вечер означава това което си описал.
За моя бал не искам да говоря , че ще се откажеш сигурно, но такова нещо се случва веднъж в живота все пак, абсурдно е да не намериш дори един човек с който да си прекараш добре.А че се е загубила Идеята, какво да ти кажа , част от моя бивш клас си прави втора вечер отделно...но какво от това, не се е свършил света
Я по-бодро, аз ако можех пак да отида на бал ехееееее
според мен
ако отидеш с много подготовка и очаквания сигурно ще се разочароваш ....
Но няма лошо ако просто отидеш с нормални дрехи ... колкото да си видиш съучениците в почти истинска еуфория