Не е ден като ден...
Мои си неща, ще се пооплаквам малко:(
Празниците не скършиха каръка дето ме гони. Коли и маршрутки ме къпаха с вода и после джапах с пълни с вода обувки и мокри дрехи. В автобусите няма места и не мога да се върна в София и правя странни връзки за да се добера до тук. Днес и в работата не върви а и компа се скапа та трябва да го преинсталирам. Не върви и това е. Даже и уговорката за кръчма тази вечер бях забравил та ме подсещаха хората...не върви и това е.
Бог да ми е на помощ....
Празниците не скършиха каръка дето ме гони. Коли и маршрутки ме къпаха с вода и после джапах с пълни с вода обувки и мокри дрехи. В автобусите няма места и не мога да се върна в София и правя странни връзки за да се добера до тук. Днес и в работата не върви а и компа се скапа та трябва да го преинсталирам. Не върви и това е. Даже и уговорката за кръчма тази вечер бях забравил та ме подсещаха хората...не върви и това е.
Бог да ми е на помощ....
Извини ме и за моя остър език, но тези думи от доста време назряват в мен, четейки твоите писания.....
И моят ден да ти кажа често е пълен с нерви и напрежение и ми се иска да има от къде да черпя положителни мисли и енергия. Но тук хората са хора като мен - и те имат кофти дни, и на тях и ме трудно,така че не можем да очакваме от тях да пишат само превъзбудени разкази за това колко добре се чувстват, днес какво хубаво нещо им се е случило и т.н. Просто е невъзможно - и техният живот е като нашия - с хубави и не до там хубави моменти. Но това е животът, ако беше само цветя и рози, щеше да е скучен :)
С най-добри чувства,
Яна