"Не е виновен този, който яде баницата ...
а онзи, който му я дава", или не е виновен крадецът, а ограбеният, защото не се е пазил достатъчно. Съгласни ли сте с това? Защото едва ли не излиза така. Аз принципно съм съгласна с небезизвестната българска поговорка, НО не съм съгласна тя да оправдава всичко и всекиго.
Поводът да пиша този постинг са две съвсем пресни кражби на мои близки хора и тяхната безпомощност да реагират.
Едната беше в дома на родителите ми миналата седмица- откраднаха им чисто нов компютър+монитор, при тода доста хубави, а барабар с него и стария, който просто беше в нова кутия. Стана ми адски тъпо от ситуацията. От една страна, знам отколко отдавна баща ми искаше да си купи хубав комп с тънък TFT монитор (старият заемаше много място в малкия панелен апартамент и вече съвесем се беше сбъгясал) и тъкмо получи парички от един превод, купи си мечтаната машина и прас ... няма я! Повече ме е яд обаче на т.нар. "пазители на закона", които по принцип би трябвало да направят нещо в случай на влизане с взлом. Всички, които имат някакви наблюдения по въпроса обаче знаят, че независимо какво и колко са ти откраднали и колко аматьорски е направена кражбата, едва ли ще последва нещо от страна на "пазителите на закона". Яд ме е, че хората понякога дори не си правят труда да извикат полиция, когато ги оберат, защото знаят, че единственото, което ще последва, е омазана с чернилка къща и още много нерви в районното.
Втората кражба беше тази сутрин - откраднаха радио-CD-плейъра от колата на приятеля ми. За втори път от ноември насам! Нито аларма, нито каквото да било спира онзи, който е решил да вземе нещо някому. И какво следва от това? Нищо! Просто едно голямо нищо! Надяваш се следващият път да подминат твоят дом, твоята кола, твоята чанта, а ако не те подминат хич не ходиш в полицията (ако не си принуден заради изчезнали документи, например), зашото там друго, освен дате наругаят, изглежда не могат да направят!
Вероятно двата повода, които посочих, ще се сторят доста несероизни на някои. Къде-къде по-лоши неща се случват на хората по света, биха казали. Така е, но не мога да спра чувството на яд - яд от безпомощната ситуация, в която сме поставени ние недотам богатите българи. За богатите не знам ...
Поводът да пиша този постинг са две съвсем пресни кражби на мои близки хора и тяхната безпомощност да реагират.
Едната беше в дома на родителите ми миналата седмица- откраднаха им чисто нов компютър+монитор, при тода доста хубави, а барабар с него и стария, който просто беше в нова кутия. Стана ми адски тъпо от ситуацията. От една страна, знам отколко отдавна баща ми искаше да си купи хубав комп с тънък TFT монитор (старият заемаше много място в малкия панелен апартамент и вече съвесем се беше сбъгясал) и тъкмо получи парички от един превод, купи си мечтаната машина и прас ... няма я! Повече ме е яд обаче на т.нар. "пазители на закона", които по принцип би трябвало да направят нещо в случай на влизане с взлом. Всички, които имат някакви наблюдения по въпроса обаче знаят, че независимо какво и колко са ти откраднали и колко аматьорски е направена кражбата, едва ли ще последва нещо от страна на "пазителите на закона". Яд ме е, че хората понякога дори не си правят труда да извикат полиция, когато ги оберат, защото знаят, че единственото, което ще последва, е омазана с чернилка къща и още много нерви в районното.
Втората кражба беше тази сутрин - откраднаха радио-CD-плейъра от колата на приятеля ми. За втори път от ноември насам! Нито аларма, нито каквото да било спира онзи, който е решил да вземе нещо някому. И какво следва от това? Нищо! Просто едно голямо нищо! Надяваш се следващият път да подминат твоят дом, твоята кола, твоята чанта, а ако не те подминат хич не ходиш в полицията (ако не си принуден заради изчезнали документи, например), зашото там друго, освен дате наругаят, изглежда не могат да направят!
Вероятно двата повода, които посочих, ще се сторят доста несероизни на някои. Къде-къде по-лоши неща се случват на хората по света, биха казали. Така е, но не мога да спра чувството на яд - яд от безпомощната ситуация, в която сме поставени ние недотам богатите българи. За богатите не знам ...
И аз подкрепям поговорката, която си цитирала, но в случая не е приложима. Крадецът винаги е виновен, няма как ние, обикновените хора, които с труд купуваме мечтаните от нас неща, да сме виновни. Всеки си пази придобивките по един или друг начин, но нада ли всеки може да се позволи аларми, СОТ и др. удобства, за да предпази апартамента си и съдържанието му (така че няма как да важи подоговраката в случая).
Мише, много съжалявам за двете неприятни случки. Те са повече от неприятни, още повече когато знам, че баща ти наистина е мечтал за нов компютър и точно е изкарал парите с много труд и са му го отнели по такъв начин.
Жалко е и е ужасно тъжно, та чак яд ме хваща за бездействието на полицията в този случай. Дано все пак има някакво развитие и открият извършителите....
"Спасяването на давещите се е дело на самите давещи се" - до там и я докарАхме?
Въздържам се от повече коментар, защото мога да кажа нещо нецензурно.
Така е то, във всяка държавна институция. Затова не им пука за нас, всичко до парите идва...
Истината е, че в полицията влизат кадърни момчета, които имат желание да си вършат работата, но с времето виждат, че ако си я вършат само се сблъскват с проблеми, а никой не им го признава. И в крайна сметка всеки може да свикне с това да стои, да имитира работа и да му плащат. По-лошото е, че по-старшите полицаии поощтряват това да не се работи, което е и нормално де, защото иначе ще се види, че и те нищо не правят.
А най-лошото е, че така както никой нищо не прави е съвсем нормално да дойдат по сигнал у вас, да ви вземат дисковете и компютъра и да ви осъдят за притежание на пиратски материали.... това естествено един съвсем обикновен човек, а не някой престъпник.