Не връзвай устана на вола, докато оре

"Да не обвързваш устата на вола, когато вършее." За воловете ли тук се грижи Бог, или го казва несъмнено заради нас? Да, това е писано заради нас; защото, който оре, трябва да оре с надежда и който вършее, трябва да вършее с надежда, че ще участва в плода." Из "Първото послание на апостол Павел до коринтяните" В България, обаче, плодовете са малко на брой и освен това са прогнили или много кисели. Защо се получава така при положение, че има ресурси за много повече? Не е, като да кажеш, че хората в България не работят — виждам постоянно около мен приятели и познати, които изнемогват вече от пренатоварване и нищета. По улиците виждам оскотяли и подивяли жени и мъже, ровещи се в кофите за смет и търсещи кашони, празни бутилки или цветни метали. И това е "цвета на нацията" — в столицата. Как ли е в малките градчета и в забутаните села, където времето е спряло някъде между Втората световна война и рожденните дати на родителите ми? Всъщност те може би са по-добре, защото са по-близо до земята и могат да се възползват от благата й без някой да се опитва да им ги отнеме. Гледам новините. Всичко върви нормално. Депутатите изгонили журналистите от парламента, за да ги притесняват докато взимат важни решения. Пенсионери протестират заради ниските си пенсии. Президентът е подел кампания за оправяне на демографския срив