Не бойте се, деца...
Този постинг е част от поредицата ми размишления за кризата:
1, 2, 3
Защо, от къде накъде ще се засилва кризата баш в четвърто тримесечие?
Ако нещо почва от тук насетне с отрицателен знак - това е по-голямата безработица. Фирмите, които до сега са пускали хората си на частично работно време или в неплатен отпуск, може да решат вече да ги съкратят, ако нямат раздвижване в поръчките. Статистически производителността на труда пада, т.е. в момента производството е намаляло повече, отколкото е намалял броя на работещите.
Все пак безработицата е само един елемент на кризата, а знае се, че в България в последните години тая безработица беше невероятно ниска.
(От друга страна, през лятото ще има увеличение на сезонната заетост).
Не е изключено и част от тези фирми, които не могат повече да оцелеят на ниско ниво на поръчки, да фалират или да бъдат погълнати от свои конкуренти.
Но едва ли брутния вътрешен продукт ще пада драстично: производството, което няма пазари, вече е намаляло, а в момента няма по-нататъшно свиване на пазари - по-скоро едно (за сега) нестабилно задържане на предишни нива.
Та ето какво предполагам, че е по-вероятно да стане: до края на годината да се стигне до едно колебливо стабилизиране на икономиката на ниските нива и живот и здраве, ако светът тръгне нагоре догодина (лятото да речем) - и ние след него.
Но вчера слушах Орешарски как са разпратили по ведомствата заповед да направят план за ограничаване на разходите и беше много смешно как го питаха какво ще стане ако някое министерство не може да намали бензина и командировките и той мрънкаше, че не можело да стане. Сладури са нашите управляващи, какво да ги правиш. След като опукаха всички пари по министерствата, сега решиха, че ще ги спестяват. Като си помисля, за грандиозния и силно ненужен ремонт в МОН и напрови се плаша какво са си направили в Земеделието и Горите.
Според мен, още не е тръгнал нагоре светът, по-скоро минава през някакви бабунки в момента. В България има фирми с огромни проблеми, с много работещи хора в тях, за които изобщо не се знае кога ще се стабилизират, с обеми, намалели да кажем с 40%. Карат хора да си взимат "доброволно" неплатен отпуск, за да пестят фирмите - мизерии големи. Тепърва са възможни фалити. Обаче пък има и фирми, които са много добре.
Преди време Валери Запрянов в едно предаване на Пролет Велкова каза: "Ние, журналистите сме продавачи на страх..."
Тая работа със страха съм я коментирал и друг път. Още Сун Дзъ съветва противниковата армия да бъде развращавана и да бъде плашена. Защото уплашеният човек много лесно може да бъде насочен в желаната от друг посока. И проблемът според мен не е в този който сее страх, а в този който му вярва.
Моят бранш беше най-здраво захапан от кризата. Още от началото на миналата година. И въпреки всичко сутрин като стана и се отърва от някои мрачни мисли и сънища, които ме спохождат понякога, сядам тихо и си задавам въпроса: Какво да направя днес, за да се случи мечтата ми? Понякога отговорите идват веднага, а понякога се бавят и идват като събития или срещи, или някакво тихичко нашепване. Доверявам се на тези отговори и те ме придвижват напред.
По традиция зимните месеци са по-тежки, понеже нали плащаме и за отопление. Обаче в момента разходите точно за отопление не са високи и едва ли кой знае колко ще се качат до тогава.
Според мен тези прогнози са предизборни кьор-фишеци.
Нейната мама и криза,
ще ми пие тя антифриза!
Да седнем на маса е раят -
да обявим на кризата края!
Ген, благодаря за честитката, бирата е от мен. Пилето в аватарчето е чайка. Защото и да не ми мирише на море, си имам правото да си го представям и да се рея! Обикновените житейските неща от там, от горе, ми се виждат някакви никакви.