Нашата приказна история
Предупреждавам, може да стане дълъг постинг :):)
Та по онова далечно време - миналата година, началото на лятото, работех в едно и-нет клубче. Карах само дневни смени, по цял ден чатех (е, понякога копирах учебници по 1000 стр), слушах музика и се дразнех с клиентите. Една вечер обаче съм забравила да си изключа мирк. На сутринта (по мои спомени 8 юни 2005) виждам,че са ми писали мноооого хора с безумните "асл плс".Явно ми се бяха навързали заради особено вървежния ник Дяволска Щерка.И последният ник - Лорд де Суорд. Цъкам аз да видя тоз какво ми е писал, защото винаги съм харесвала хладни оръжия (особено ножове, а в последствие, благодарение на него, доста се просветлих в тая област)."Никът ти от песента на Балканджи ли е" .Тарарараааааааааааам, за пръв път някой да се досети
. И решавам аз,че щом той е чувал за Балканджи и е познал ника ми, заслужава да си говоря с него. Хубаво, обаче човекът бил на нощна и съответно вече го нямаше. Изпаднах в почти дълбока драма,че сигурно съм изпуснала някой интересен тип, когато се сетих,че може да си е оставил мейл в инфото .Проверих и се оказа факт. Написах му един доста сух и-мейл, нещо от рода,че би ми било приятно да се осъществи разговорът, че еди кога си ще съм в ирц с еди къв си ник и айсикю номера. Той ми отговори същия ден, даже си беше дал телефона, нещо, което мене ме изуми, как го дава така на непознати...Оказа се,че съм първият човек, който чак толкоз много иска да си говори с него, та да му пише мейл. Харесало му ,че слушам метъл и явно е решил,че съм достойна да му имам телефона.Аз обаче моя не си го дадох. Писахме си 2-3 дни, и двамата бяхме в сесия и говорехме само за изпити.Беше ме хванал страх,че е някой първокурсник (пък аз нали голямата кака - завършвам 2ри курс), но се оказа,че е мой набор и дори месец и половина по-голям. В крайна сметка се засякохме в ирц и той ми прати снимки. Лелееее, буквално си глътнах езика.Като изключим факта,че изглеждаше леко кльощав, релефът на гърдите му, на ръцете му, с катаната, разветите от вятъра дълги къдрави коси , просто ми взе акъла. Тогава бях в един много хм...странен период, в който предпочитах да си играя с мъжете, вместо да имам някакви връзки (Алекс беше някакво странно изключение) и реших,че Лордът става за някоя и друга бурна нощ.Той мен обаче не ме е харесал толкоз на снимките (това в последствие го разбрах), но няма нищо. Та в този разговор го попитах коя зодия е (много съществен въпрос) и той си каза - близнаци.А като разбрах,че се казва Христо и още по-зле ми стана. Най-дългата връзка в живота ми (и най-драматичната) е с един Христо, зодия близнаци...После все ме харесват мъже близнаци, а освен тия двамата, съм ходила и с други двама христовци...Ужас. Той също не беше очаровна, когато разбра моето име, защото се оказа,че неговата най-голяма любов (преди мен) се е казвала така...И , рекох си аз, те това е - карма.
После , не си спомням точно как, но и-мейлите почнаха да се въртят с едно такова еротично съдържание, леко замаскирано, ама и двамата си знаехме за какво иде реч.Почнахме да си пишем смс и да се чуваме по телефона. Една вечер с моята приятелка Стеф ( в последствие кума) бяхме на дискотека. Раздаваха на дамите безплатна водка, а Стеф нали е майсторка на коктейлите, реши да си я долива с вермут.Вермут нямаше, та за това с мартини.Нещо барманът не я доразбра и вместо на нея 100 грама мартини, сипа и на двете ни по 50. Пък аз каквато съм пиячка и както нося...Не е истина. Та още на 100 грам алкохол ми беше вече толкова забавно,че само се смеех...И Ицо ми праща някакъв смс, аз му отговарям,че съм на дискотека и има безплатна водка.Той ми писа нещо от рода да внимавам да не се напия, защото щяла да ме боли главичката после. И ето тук идва развръзката. Пияната ми глава успява да скалъпи следния смс "Няма да ме боли главата от алкохола, а защото ти няма да си в леглото ми тази вечер". И това преди да съм го виждала на живо. 5 минути по-късно се усетих какво съм написала, хвана ме срам и излязох да говоря с него по тел.Почнах да се извинявам, да хъмкам, а той се кефеше...
Някакво време по-късно настъпва и следващата развръзка.Аз съм на гости у леля ми и решавам да не се хабя от моя гсм, звъня му от домашния на леля ми.От домашен на гсм 15 минути разговор ;):)) Говорихме си някакви глупости,че чичо ми готви много хубаво и ако Ицо дойде в София, ще го заведа там да ядем. И той се чудеше как така ще го заведа и аз изцепвам: "Е, какво толкова, тя леля ми и без това иска да се запознае с някое мое гадже".И като се усетих...И пак почнаха едни извинения.Това пак преди да съм го виждала!Направо се чудех къде да се свра от срам.Лордчо обаче каза,че нямал нищо против нещата да бъдат така поставени...
След това започнаха едни уговорки как да се видим.Ама нали и на двамата ни беше ясно,че ни се иска повече секс от колкото нещо друго, трябваше да има терен.Съответно студенстки град и моите две съквартирантки-пуританки никак не бяха подходящо място. Той ме покани у тях , в Етрополе. И аз обезумях в първия момент - как ще хукна за непознат град, при непознат мъж...Но после - защо пък не.Ще сбъдна една приказка, като тези, които си пишехме. Общо-взето всички ми казваха, че съм луда да тръгна така, аз обаче бях вече решила. Уговорихме се той да ме вземе от София и да ме заведе, понеже аз нали съм самата ориентация, няма да знам ни къде да сляза, ни от къде да хвана автобуса.
5 юли 2005 - аз го чакам притеснена на гарата.Не видимо де, но сърчицето ми туптеше от вълнение, а разумът ми казваше,че това е пълна лудост. Дойде неговият рейс, той слезе и тръгна към мен, а аз се усмихвах.Познах го веднага - същите развети от вятъра коси,същите релефни ръце.Окончателно се убедих, че дори и за единия секс да е, това изживяване си струва. Той дойде до мен, а аз се вдигнах на пръсти и го прегърнах.Имаше още около 40 мин до обратния рейс и Ицо ме хвана за ръчичка, седнахме на бордюра. Романтика. Той ми посочи да седна на коляното му. Тогава обаче аз бях забележителните 67 килограма, леко пухкавка, та много-много не исках да му тежа. Той обаче се заинати и аз седнах. Прегърна ме и ме целуна по бузата.аз малко се дърпах, опитвах се да говоря глупости...явно от приетеснение. След малко се качихме в рейса и аз легнах на коленете му. Така пътувахме. Запознахме се , така да се каже, официално, разбрах му фамилията :):):) И той ме целуна. Е, след като ме целуна, станах доста по-спокойна и уверена,че нещата ще са наред.
Слязохме в Етрополе, отидохме у тях.Майка му ни посрещна в двора, поздравихме се .Ние двамата се качихме горе, той ме занесе на ръце до леглото, целуна ме и аха-аха да започне същината на нещата, ни извикаха на вечеря. И се тупнахме у баба му (двете къщи са в един двор).А вечеряй сега, като те гледат изпитателно 12 очи - баща му, майка му, баба му, дядо му, чичо му и втората жена на чичото. Тъй като бях решила,че всичко ще е един секс, определено не бях готова за среща с целия му род. Едвам едвам придъвквах.И тогава майка му се изцепва: "Ами и мен като ме доведоха снаха в тая къща, първата вечер не ядох, ама после цяла нощ глад, глад...". Аз прихлъцнах.Каква снаха , какви 5 лева, аз за секса дойдох...Мълчах цялата вечер и гледах засрамено.
И след това! Дойде тъй чаканият секс.Той,милият, се представи страхотно, за разлика от мен.Но аз малко така си се държа дървено де, когато съм за първи път с някого и не знам той точно какво иска...Както и да е.Беше страхотна нощ.По някое време си заспахме, аз се бях гушнала много силно в него.Той обаче реши да става да яде и аз явно нещо съм се притеснила,че ще си отиде, защото го питах къде отива.Той каза,че се връща след малко.Когато легна пак до мен, аз промърморих нещо като " Искам да те обичам".Тоя момент си го спомням смътно, честно казано, повече по това, което той ми е разказвал после.А той ми отговорил,че не ми трябва идито като него.Аз съм измрънкала ,че не е идиот и пак съм се сгушила. На сутринта - секс, на обед - пак.Следобед той ми каза какво сме си говорили през нощта и аз хлъцнах, че така съм се издала.Оказах се влюбена, за втори път през живота си. Изгубено влюбена.Исках още в този момент да си тръгна, да го изтрия от себе си, когато той ми каза същото - че иска да е с мен, че ме обича, но искал аз първа да му го кажа.И така - полетях.Останах там 4 дни, а трябваше да се върна след първата нощ.Стеф питаше дали не съм пристанала...
От там нататък нещата се развиха страшно бързо.Решихме да се оженим, една седмица след като се познавахме.Нещо вътре в мен ми подсказваше,че на този човек аз гадже не мога да бъда.Или ще съм съпруга, или няма да ме има дълго.Не съм го казвала, но може би той го усети.Така дойде решението ни - ужасно внезапно и ужасно избързано.Тъй като знаехме, че родителите ни няма да изпаднат в екстаз - не им казахме.Сватбата беше тайна.Всичко организирах сама,покрай покупките документите и пестенето на пари дори успях да сваля две килца.На сватбата беше и първото ни по-сериозно скарване - бяхме забравили еднидокументи, та той трябваше да се връща за тях и ми беше заявил,че може и да не дойде на сватбата си, а направо да си хване рейса.Аз за малко да се разплача, обаче нали бях гримирана, реших да не правя цирк и стоически понесох карането.
Слава богу, върна се.В резултат на което от почти 8 месеца съм госпожа.Самата сватба беше изключително забавна.Гостите бяха малко, но качествени. Пропуснахме половината ритуали, но от километри ни личеше,че сме метълска сватба :) Моята приказка продължава и в нито един момент не съжалявам,че послушах сърцето, а не разума си, когато той ме покани у тях.:)
Така войнът и магьосницата се оженили, родили си 4-5-6 деца и живели дълго и щастливо. (краят е пожелателен:) )
Та по онова далечно време - миналата година, началото на лятото, работех в едно и-нет клубче. Карах само дневни смени, по цял ден чатех (е, понякога копирах учебници по 1000 стр), слушах музика и се дразнех с клиентите. Една вечер обаче съм забравила да си изключа мирк. На сутринта (по мои спомени 8 юни 2005) виждам,че са ми писали мноооого хора с безумните "асл плс".Явно ми се бяха навързали заради особено вървежния ник Дяволска Щерка.И последният ник - Лорд де Суорд. Цъкам аз да видя тоз какво ми е писал, защото винаги съм харесвала хладни оръжия (особено ножове, а в последствие, благодарение на него, доста се просветлих в тая област)."Никът ти от песента на Балканджи ли е" .Тарарараааааааааааам, за пръв път някой да се досети
. И решавам аз,че щом той е чувал за Балканджи и е познал ника ми, заслужава да си говоря с него. Хубаво, обаче човекът бил на нощна и съответно вече го нямаше. Изпаднах в почти дълбока драма,че сигурно съм изпуснала някой интересен тип, когато се сетих,че може да си е оставил мейл в инфото .Проверих и се оказа факт. Написах му един доста сух и-мейл, нещо от рода,че би ми било приятно да се осъществи разговорът, че еди кога си ще съм в ирц с еди къв си ник и айсикю номера. Той ми отговори същия ден, даже си беше дал телефона, нещо, което мене ме изуми, как го дава така на непознати...Оказа се,че съм първият човек, който чак толкоз много иска да си говори с него, та да му пише мейл. Харесало му ,че слушам метъл и явно е решил,че съм достойна да му имам телефона.Аз обаче моя не си го дадох. Писахме си 2-3 дни, и двамата бяхме в сесия и говорехме само за изпити.Беше ме хванал страх,че е някой първокурсник (пък аз нали голямата кака - завършвам 2ри курс), но се оказа,че е мой набор и дори месец и половина по-голям. В крайна сметка се засякохме в ирц и той ми прати снимки. Лелееее, буквално си глътнах езика.Като изключим факта,че изглеждаше леко кльощав, релефът на гърдите му, на ръцете му, с катаната, разветите от вятъра дълги къдрави коси , просто ми взе акъла. Тогава бях в един много хм...странен период, в който предпочитах да си играя с мъжете, вместо да имам някакви връзки (Алекс беше някакво странно изключение) и реших,че Лордът става за някоя и друга бурна нощ.Той мен обаче не ме е харесал толкоз на снимките (това в последствие го разбрах), но няма нищо. Та в този разговор го попитах коя зодия е (много съществен въпрос) и той си каза - близнаци.А като разбрах,че се казва Христо и още по-зле ми стана. Най-дългата връзка в живота ми (и най-драматичната) е с един Христо, зодия близнаци...После все ме харесват мъже близнаци, а освен тия двамата, съм ходила и с други двама христовци...Ужас. Той също не беше очаровна, когато разбра моето име, защото се оказа,че неговата най-голяма любов (преди мен) се е казвала така...И , рекох си аз, те това е - карма. После , не си спомням точно как, но и-мейлите почнаха да се въртят с едно такова еротично съдържание, леко замаскирано, ама и двамата си знаехме за какво иде реч.Почнахме да си пишем смс и да се чуваме по телефона. Една вечер с моята приятелка Стеф ( в последствие кума) бяхме на дискотека. Раздаваха на дамите безплатна водка, а Стеф нали е майсторка на коктейлите, реши да си я долива с вермут.Вермут нямаше, та за това с мартини.Нещо барманът не я доразбра и вместо на нея 100 грама мартини, сипа и на двете ни по 50. Пък аз каквато съм пиячка и както нося...Не е истина. Та още на 100 грам алкохол ми беше вече толкова забавно,че само се смеех...И Ицо ми праща някакъв смс, аз му отговарям,че съм на дискотека и има безплатна водка.Той ми писа нещо от рода да внимавам да не се напия, защото щяла да ме боли главичката после. И ето тук идва развръзката. Пияната ми глава успява да скалъпи следния смс "Няма да ме боли главата от алкохола, а защото ти няма да си в леглото ми тази вечер". И това преди да съм го виждала на живо. 5 минути по-късно се усетих какво съм написала, хвана ме срам и излязох да говоря с него по тел.Почнах да се извинявам, да хъмкам, а той се кефеше...
Някакво време по-късно настъпва и следващата развръзка.Аз съм на гости у леля ми и решавам да не се хабя от моя гсм, звъня му от домашния на леля ми.От домашен на гсм 15 минути разговор ;):)) Говорихме си някакви глупости,че чичо ми готви много хубаво и ако Ицо дойде в София, ще го заведа там да ядем. И той се чудеше как така ще го заведа и аз изцепвам: "Е, какво толкова, тя леля ми и без това иска да се запознае с някое мое гадже".И като се усетих...И пак почнаха едни извинения.Това пак преди да съм го виждала!Направо се чудех къде да се свра от срам.Лордчо обаче каза,че нямал нищо против нещата да бъдат така поставени...
След това започнаха едни уговорки как да се видим.Ама нали и на двамата ни беше ясно,че ни се иска повече секс от колкото нещо друго, трябваше да има терен.Съответно студенстки град и моите две съквартирантки-пуританки никак не бяха подходящо място. Той ме покани у тях , в Етрополе. И аз обезумях в първия момент - как ще хукна за непознат град, при непознат мъж...Но после - защо пък не.Ще сбъдна една приказка, като тези, които си пишехме. Общо-взето всички ми казваха, че съм луда да тръгна така, аз обаче бях вече решила. Уговорихме се той да ме вземе от София и да ме заведе, понеже аз нали съм самата ориентация, няма да знам ни къде да сляза, ни от къде да хвана автобуса.
5 юли 2005 - аз го чакам притеснена на гарата.Не видимо де, но сърчицето ми туптеше от вълнение, а разумът ми казваше,че това е пълна лудост. Дойде неговият рейс, той слезе и тръгна към мен, а аз се усмихвах.Познах го веднага - същите развети от вятъра коси,същите релефни ръце.Окончателно се убедих, че дори и за единия секс да е, това изживяване си струва. Той дойде до мен, а аз се вдигнах на пръсти и го прегърнах.Имаше още около 40 мин до обратния рейс и Ицо ме хвана за ръчичка, седнахме на бордюра. Романтика. Той ми посочи да седна на коляното му. Тогава обаче аз бях забележителните 67 килограма, леко пухкавка, та много-много не исках да му тежа. Той обаче се заинати и аз седнах. Прегърна ме и ме целуна по бузата.аз малко се дърпах, опитвах се да говоря глупости...явно от приетеснение. След малко се качихме в рейса и аз легнах на коленете му. Така пътувахме. Запознахме се , така да се каже, официално, разбрах му фамилията :):):) И той ме целуна. Е, след като ме целуна, станах доста по-спокойна и уверена,че нещата ще са наред.
Слязохме в Етрополе, отидохме у тях.Майка му ни посрещна в двора, поздравихме се .Ние двамата се качихме горе, той ме занесе на ръце до леглото, целуна ме и аха-аха да започне същината на нещата, ни извикаха на вечеря. И се тупнахме у баба му (двете къщи са в един двор).А вечеряй сега, като те гледат изпитателно 12 очи - баща му, майка му, баба му, дядо му, чичо му и втората жена на чичото. Тъй като бях решила,че всичко ще е един секс, определено не бях готова за среща с целия му род. Едвам едвам придъвквах.И тогава майка му се изцепва: "Ами и мен като ме доведоха снаха в тая къща, първата вечер не ядох, ама после цяла нощ глад, глад...". Аз прихлъцнах.Каква снаха , какви 5 лева, аз за секса дойдох...Мълчах цялата вечер и гледах засрамено.
И след това! Дойде тъй чаканият секс.Той,милият, се представи страхотно, за разлика от мен.Но аз малко така си се държа дървено де, когато съм за първи път с някого и не знам той точно какво иска...Както и да е.Беше страхотна нощ.По някое време си заспахме, аз се бях гушнала много силно в него.Той обаче реши да става да яде и аз явно нещо съм се притеснила,че ще си отиде, защото го питах къде отива.Той каза,че се връща след малко.Когато легна пак до мен, аз промърморих нещо като " Искам да те обичам".Тоя момент си го спомням смътно, честно казано, повече по това, което той ми е разказвал после.А той ми отговорил,че не ми трябва идито като него.Аз съм измрънкала ,че не е идиот и пак съм се сгушила. На сутринта - секс, на обед - пак.Следобед той ми каза какво сме си говорили през нощта и аз хлъцнах, че така съм се издала.Оказах се влюбена, за втори път през живота си. Изгубено влюбена.Исках още в този момент да си тръгна, да го изтрия от себе си, когато той ми каза същото - че иска да е с мен, че ме обича, но искал аз първа да му го кажа.И така - полетях.Останах там 4 дни, а трябваше да се върна след първата нощ.Стеф питаше дали не съм пристанала...
От там нататък нещата се развиха страшно бързо.Решихме да се оженим, една седмица след като се познавахме.Нещо вътре в мен ми подсказваше,че на този човек аз гадже не мога да бъда.Или ще съм съпруга, или няма да ме има дълго.Не съм го казвала, но може би той го усети.Така дойде решението ни - ужасно внезапно и ужасно избързано.Тъй като знаехме, че родителите ни няма да изпаднат в екстаз - не им казахме.Сватбата беше тайна.Всичко организирах сама,покрай покупките документите и пестенето на пари дори успях да сваля две килца.На сватбата беше и първото ни по-сериозно скарване - бяхме забравили еднидокументи, та той трябваше да се връща за тях и ми беше заявил,че може и да не дойде на сватбата си, а направо да си хване рейса.Аз за малко да се разплача, обаче нали бях гримирана, реших да не правя цирк и стоически понесох карането.
Слава богу, върна се.В резултат на което от почти 8 месеца съм госпожа.Самата сватба беше изключително забавна.Гостите бяха малко, но качествени. Пропуснахме половината ритуали, но от километри ни личеше,че сме метълска сватба :) Моята приказка продължава и в нито един момент не съжалявам,че послушах сърцето, а не разума си, когато той ме покани у тях.:)
Така войнът и магьосницата се оженили, родили си 4-5-6 деца и живели дълго и щастливо. (краят е пожелателен:) )
Някои от нас знаехе само част от историята, а то точно в началото е било най-интересно, особено когато е разказано от теб и с твоите мисли в тези моменти. Страхотна приказка :)
Уби ме с тези коментари от сорта: "каква снаха, аз за секса дойдох", та се сетих за някакъв стар виц, дето пък завършваше от сорта: "Толкова път за едното е...."
Но е страхотно, че по някога, когато отиваме с наглавата за нещо съвсем малко, намираме нещо ценно, което сме търсили, без да знаем (да речем, ех, как го изплясках това изречение
Поздравления за Ирамира, която даде началото на тази поредица. Мисля, че много хора имат какво да споделят след Буля Винка и самата Ирамира, нали? :)
Да сте щастливи, да се сексувате по много и непрекъснато, и все така да се обичате!
И да продължавате все така, да се обичате много, да си народите много деца и т.н......
А Яничка да не си прави оглушки, а да разказва...
след време ще има какво да разправяте на децата си и ще ви слушат в захлас
Колко познато ми звучи това...
Въпросче - как приеха родителските тела светкавичното ви решение да се бракувате?
Щото аз имам горчив опит в това отношение...
Не че това ме спира, де...
А ваште не се ли сърдиха после, че не ги поканихте на сватбата?
(Ние бяхме много смешни, как след 6-месечно "ходене" майка ми ме пита заобиколно: "Вие не мислите ли да се жените?" Аз й отговарям: "Да!" Тя - развълнувано: "И кога?" Аз: "Не тази година, не другата, по-другата, през лятото!" Майка ми: "....
Че кой решава така за по-догодина, че и точно пък през лятото? Но така и стана...
Ти и Лорда сте си сродни души - не ви липсва вкус към приключенията, заради което откровено ви симпатизирам.
Желая ви от сърце тази приказка никога да не свършва за вас:)
Еовинка, поемането на живота в ръце може да продължи с години, а на теб няма да ти е лесно да живееш с лъжа. Помисли си, че ако баща ти научи по някакъв друг начин, не от теб, ще му бъде още по-обидно? Но дори и да не научи, той все пак един ден ще разбере, че сватбата се е състояла без него преди много време.
Нали го обичаш? Защо тогава не събереш смелост и не му кажеш сега, че си се омъжила? Знай, че родителите са способни всичко да прощават на децата си. Единствената разлика е, че в едни случаи ги боли повече, а в други - по-малко...
И аз също ви сънувах!!!
П.П. За разлика от Куини, която има гледната точка на възпитател, т.е. на човек, който е насочен към въздействие върху децата, аз съм в позицията на родител, и според моя жизнен опит, ако родителят не е предразположил детето си към доверие, отговорността за това е 100 % на родителя и 0,0 % на детето. И ако родителят установи, че детето му (даже и пораснало, това не променя нищо) му спестява части от истината, това би трябвало да го предизвика към размисъл, и в никакъв случай не към упреци към детето.
Разминаването във възгледите за брака между деца и родители може да се наблюдава и в най-добрите семейства и то е съвсем естествено явление, което датира, откакто се е появило човечеството. Ако правилно съм разбрала, в случая Еовинка иска да спести на баща си някакво разочарование, което, според нея, би възникнало в момента, в който той разбере за сватбата. Аз исках да й кажа, че скриването на истината ще е по-голямото зло по много причини.
Напълно съм съгласна, че упреци не бива да има, а родителят трябва да се замисли сериозно над проблема, който е резултат от може би прекалената бащина взискателност, защото знаем със сигурност, че не е заради липса на обич, в никакъв случай.
Гаджето, се има впредвид.
Пък току-виж то взело, че само те намерило...
Нали знаеш лафа за автобусите и че идвали всичките едновременно?
Обикновено когато сме престанали да ги чакаме...
П.С. И не се разревавай за щяло и нещяло, пък било то и заради красиви "сватбени" истории...