Здравей ...! Не знам как се казваш. Мисля, че ще те разочаровам. Двете видеа нямат нищо общо едно с друго. Нито пък този тип се казва така. Предполагам че е застрахован, след като един цървул с извинение като мен е застрахован. Колкото до рекламата не знам дали е скрита или не. Когато аз купувам продукти на Кока Кола, понякога ми подаряват рекламни неща на фирмата. Чантичка или нещо от този род. А пък може и да е реклама, знам ли и ако е така ,какво лошо има.
James, казва му се наблюдателност, :) И за двата подслучая, :)
Нищо лошо няма в рекламите, ама откакто преди много години гледах един филм, в който се разруши целия замък, но машината за безалкохолни напитки остана непокътната... та имам разни размисли...
Важното е да ти е харесало. Целта ми беше да покажа нещо рядко виждано. И видеото на малката е чисто съвпадение. Дори не бях и видял скритите реклами, ако въобще ги има. ¿Ти какво предпочиташ - подобни публицации или консултации от рода -"Тука ме е засърбяло" - "Харесва ми ама не знам как да му го кажа" -"Най добрата ми приятелка... тинтири минтири" - "Тана тя каквато тана ми дай а та туна".¿ Звучи ли ти терминът? - "Хванали са те за боядисано врабче" И ако вляза в подробности ще стане скандал и пак ще съм аз лошият. Не че не съм де, само дето не обичам да ме правят на глупак. Приятен ден.
Хахх, чак сега осъзнавам, че думата "катеричка" е произлязла от думата "катеря", от която след това са се образували и думите "катерач", "катерачка" и сега прибавяме и още една - в чест на малкото "катераче" :)
Явно катеренето също си е ген и се предава по наследство. Иначе няма как другояче да се обясни видяното на клипа.
Да, потвърждавам, че е ген - когато синът ми беше малък, се катереше красиво като баща си без да сме го учили. После се захванахме да го "образоваме" и той взе да измисля стъпки и хватки в криви позиции като мен. От друга страна, нито моите родители, нито тези на мъж ми проявяват интерес към тази ни дейност. Може да имат скрити заложби, кой знае :).
Във всеки случай, Джеймс, видеото е удоволствие :)
Благодаря ти за хубавия коментар и за вниманието. Нали знаеш всеки си има вкус, това което харесваш ти, не го одобряват твоите родители и е възможно ти да не приемаш това което се харесва на детето ти. Такъв е животът. Всяко поколение с времето си.
О, разбира се! Децата са наше продължение в неочаквана посока :))). Всеки човек е уникална индивидуалност, та какво остава за цяло поколение. Всъщност, нашето дете отдавна заряза катеренето, въпреки, че определено носи таланта на баща си в тази област, и предпочете някакви свои неща. В началото се ядосвахме, но вече ни мина, пък и се сетихме как болят старите травми... Поздрави, желая ти всичко най- прекрасно!
Благодаря, това наистина е една от любимите ми есенни песни (доколкото въобще може да има нещо любимо и есенно едновременно). Аз пък ще те поздравя с един стих, защото не успях да намеря любимата си песен на Ози. Поздрав!
Есенно
Бих ти разказала за есента,
ако имаше какво да се разкаже.
Всичко се свежда до мокри листа
и мъгла – зад душата ми даже.
Вечер костите ми болят объркани
от соления смях на вятъра.
Тротоарите глъхнат разчовъркани.
Въртележките свиват шатъра.
Попих мътния цвят от очите си
преди някоя кула да срине.
Търкулиха се като кестени дните....
И това, Слава Богу, ще мине!...
BgLOG.net
· 22.02.2011
· jamesbeen
BgLOG.net
· 07.07.2011
· jamesbeen
BgLOG.net
· 11.03.2011
· jamesbeen
А скритата реклама на Кока Кола видяхте ли?
:)))
И за двата подслучая, :)
Нищо лошо няма в рекламите, ама откакто преди много години гледах един филм, в който се разруши целия замък, но машината за безалкохолни напитки остана непокътната... та имам разни размисли...
Това малко съкровище е същинска катеричка!
Хахх, чак сега осъзнавам, че думата "катеричка" е произлязла от думата "катеря", от която след това са се образували и думите "катерач", "катерачка" и сега прибавяме и още една - в чест на малкото "катераче" :)
Явно катеренето също си е ген и се предава по наследство. Иначе няма как другояче да се обясни видяното на клипа.
Във всеки случай, Джеймс, видеото е удоволствие :)
Есенно
Бих ти разказала за есента,
ако имаше какво да се разкаже.
Всичко се свежда до мокри листа
и мъгла – зад душата ми даже.
Вечер костите ми болят объркани
от соления смях на вятъра.
Тротоарите глъхнат разчовъркани.
Въртележките свиват шатъра.
Попих мътния цвят от очите си
преди някоя кула да срине.
Търкулиха се като кестени дните....
И това, Слава Богу, ще мине!...