Народни будители
"Има някои групи, които се обявяват за носители на нравствеността и морала и на това основание претендират за безнаказаност. Една такава ни се представя с петицията на леви интелектуалци за солидарност с Едгар Морен, публикувана в Liberation.
<...> На всичко отгоре свободата на изразяване никога не е била негова [на Едгар Морен] заявена загриженост - тази свобода позволи да се зачеркнат пасажи от "Дневник" на Рьоно Камю [През 2000 г. тази книга е спряна от разпространение след силни протести заради съдържащите се в нея разсъждения за евреите. Излиза по-късно, в друго издателство, като са премахнати спорните пасажи, но в изданието са отбелязани с бели полета. - б.а.], тя никога не протестира срещу мненията, преследвани от закона Гесо [Добавка от 1990 г. към Закона за свободата на печата от 1881 г.: "Ще бъдат наказани [...] тези, които оспорват [...] съществуването на едно или повече престъпления срещу човечеството така, както са дефинирани от чл. 6 на статута на Международния наказателен съд, приложен към Съглашението от Лондон от 8 август 1945 г. [...]" - б.а. ], никога не я чухме да разобличи пенализацията на хомофобските изказвания. Така че наистина е пикантно да видиш как преподаващите уроци по антирасизъм получават на свой ред урок."
Това са цитати от статията на Иван Риуфол, публикувана на 1 юни 2005 г. в Le Figaro.
Ще ми се да се абстрахирам от конкретиката на статията и на повода, по който тя е написана - сионизма и антисемитизма.
Още малко цитати:
"Не е случайно, че световното гражданство се е захванало да участва в информационния въртоп, това е резултат от постоянното взаимно подбуждане към развитие на демократизацията и информираността. Би могло да се очаква, че това тяхно съревнование в развитието ще се отрази и на българския журналист - и на стилистично ниво.
Засега обаче той, като своите бащи и деди, е зает предимно да разчиства пътя на истината.
Защото я знае, видите ли."
(Христо Буцев. Раздробяване на истината. - Култура, бр. 28, 22 юли 2005 г.)
Впрочем, първите цитати са от същия брой на "Култура".
Сега ще кажа нещо, с което повечето хора предпочитат да не се съгласят. Никой не знае истината. И не защото е раздробена. Защото няма истина. И това, може би, е истината. Но, разбира се, и това не е истина. Не ли? :)
P.S. Заключението на Христо Буцев е направено въз основа на някои анализи относно огромното значение на блоговете в развитите страни и отказа на българските журналисти да се примирят с този факт. Всъщност, самият в."Култура" гледа на блоговете като на екзотика - щом не създава собствени...
<...> На всичко отгоре свободата на изразяване никога не е била негова [на Едгар Морен] заявена загриженост - тази свобода позволи да се зачеркнат пасажи от "Дневник" на Рьоно Камю [През 2000 г. тази книга е спряна от разпространение след силни протести заради съдържащите се в нея разсъждения за евреите. Излиза по-късно, в друго издателство, като са премахнати спорните пасажи, но в изданието са отбелязани с бели полета. - б.а.], тя никога не протестира срещу мненията, преследвани от закона Гесо [Добавка от 1990 г. към Закона за свободата на печата от 1881 г.: "Ще бъдат наказани [...] тези, които оспорват [...] съществуването на едно или повече престъпления срещу човечеството така, както са дефинирани от чл. 6 на статута на Международния наказателен съд, приложен към Съглашението от Лондон от 8 август 1945 г. [...]" - б.а. ], никога не я чухме да разобличи пенализацията на хомофобските изказвания. Така че наистина е пикантно да видиш как преподаващите уроци по антирасизъм получават на свой ред урок."
Това са цитати от статията на Иван Риуфол, публикувана на 1 юни 2005 г. в Le Figaro.
Ще ми се да се абстрахирам от конкретиката на статията и на повода, по който тя е написана - сионизма и антисемитизма.
Още малко цитати:
"Не е случайно, че световното гражданство се е захванало да участва в информационния въртоп, това е резултат от постоянното взаимно подбуждане към развитие на демократизацията и информираността. Би могло да се очаква, че това тяхно съревнование в развитието ще се отрази и на българския журналист - и на стилистично ниво.
Засега обаче той, като своите бащи и деди, е зает предимно да разчиства пътя на истината.
Защото я знае, видите ли."
(Христо Буцев. Раздробяване на истината. - Култура, бр. 28, 22 юли 2005 г.)
Впрочем, първите цитати са от същия брой на "Култура".
Сега ще кажа нещо, с което повечето хора предпочитат да не се съгласят. Никой не знае истината. И не защото е раздробена. Защото няма истина. И това, може би, е истината. Но, разбира се, и това не е истина. Не ли? :)
P.S. Заключението на Христо Буцев е направено въз основа на някои анализи относно огромното значение на блоговете в развитите страни и отказа на българските журналисти да се примирят с този факт. Всъщност, самият в."Култура" гледа на блоговете като на екзотика - щом не създава собствени...
Коментари