Нарисувай ми овца
Да умреш е толкова
самотно,
Несигурен, че си
Частица от живота,
Тъй мъничка
частица
от живота.
Полезен ти да бъдеш
мъничко, на някого…
Да не приемеш
това, което очите
да видят, за жалост, не могат,
уви, това е толкова самотно…
Светът на големите обходих,
Светът от реалността откъснат,
пътеката тъй стръмна.
И нея, огромната ми мъка.
Нарисувай ми овца
Светът без въображение е празен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
И детето преоткрий у нас
Нарисувай ми овца
Светът без въображение е тъжен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
Абсурдният ни свят
ти спри
във миг.
Колко е самотно
да твърдиш,
че нищо са
на времето стрелите…
Мечтите - те печати
на живота са,
Главни букви
На тъгата ни.
Фиданките млади
да изтръгнем
от корен
И само в отвъдното
моята вяра е крепка.
Животът е труден
И избор е завинаги,
но аз ви се кълна,
че светът - това съм аз!
Макар перверзен, туй съм аз...."
"Светът бе з въображение е празен (...)
Светът без въображение е тъжен ..."