Направо не е за вярване!
Днес ми се случи нещо просто уникално. Добре де, не най-уникалното, но все пак достатъчно необичайно.
На излизане от вкъщи съм успяла да си забравя ключовете на вратата. От външната страна. И ме нямаше час и половина.
Връщам се-няма ключове по джобове и чанти. Слава Богу, входната врата на входа не беше затворена.
Качвам се и какво да видя- ключовете си висят спокойна на врата и очакват някой да заключи с тях. Направо щях да припадна! От горе на всичкото беше и отключено.
От вкъщи нищо не липсва, или поне не липсва лаптопа или пари. Другите неща са твърде големи така или иначе. Но просто не мога да повярвам.
Точно преди да тръгна, успях да си разсипя монетите от портмонето и си ги събирах от пода. Явно това ме е разсеяло и понеже бързах, защото излизах за нещо доста важно, и това е. Оставила съм отключено. И с ключове.. Почти на самообслужване.
Не знам какво да си мисля. В такива моменти целият ми рационален свят се срива. Защото през целия ми осъзнат живот не съм забравяла да заключа. И днес...пълен погром. Нещо толкова малко и ежедневно, а така стряскащо. Да видите как се отваря вратата с надежда...
Ами искам само да благодаря на хората, които са видели ключовете и не са влезли да крадат. Щото човек осъзнава какво значи личната собственост едва, когато за малко не я е изгубил.
На излизане от вкъщи съм успяла да си забравя ключовете на вратата. От външната страна. И ме нямаше час и половина.
Връщам се-няма ключове по джобове и чанти. Слава Богу, входната врата на входа не беше затворена.
Качвам се и какво да видя- ключовете си висят спокойна на врата и очакват някой да заключи с тях. Направо щях да припадна! От горе на всичкото беше и отключено.
От вкъщи нищо не липсва, или поне не липсва лаптопа или пари. Другите неща са твърде големи така или иначе. Но просто не мога да повярвам.
Точно преди да тръгна, успях да си разсипя монетите от портмонето и си ги събирах от пода. Явно това ме е разсеяло и понеже бързах, защото излизах за нещо доста важно, и това е. Оставила съм отключено. И с ключове.. Почти на самообслужване.
Не знам какво да си мисля. В такива моменти целият ми рационален свят се срива. Защото през целия ми осъзнат живот не съм забравяла да заключа. И днес...пълен погром. Нещо толкова малко и ежедневно, а така стряскащо. Да видите как се отваря вратата с надежда...
Ами искам само да благодаря на хората, които са видели ключовете и не са влезли да крадат. Щото човек осъзнава какво значи личната собственост едва, когато за малко не я е изгубил.
Тъй че има и добри хора! :)
А ти защо си така разсеяна, я си признай, да не си влюбена? :)
Но днес трябваше да взема един важен документ за бъдещата ми докторантура и закъснявах и явно съм се притеснила повече от колкото трябва. Или знам ли. Може и да е имало някакъв смисъл на пробуждане...Абе хубаво е да има подобни разтърсващи и все пак положителни преживявания. Защото отрицателните са твърде травмиращи.
А представи си какво им е било на съседите ако са излезли и са видели ключовете. Сигурно са били изправени пред жестока дилема "Да заключа и да ги взема или да ги оставя". Щото ако стане няква кражба после и ключовете са били у тях, те ще са първите заподозрени. Не знам аз как бих реагирала в такава ситуация. Твърде е странна....
Като имахме кола /един кретен я размаза/ та тя най-редовно си седеше пред блока отворена, понякога и по 3 денонощия - сякаш имаше надпис: Тук Няма Акумулатор :) стока, която е много търсена пред съседния блок.
Като се върнахме след около час време, ключа си беше от външната част на вратата. А и аз първото нещо за което изтръпнах беше лаптопа, второто-китарата.
Един полезен съвет за всички разсеяни-след като заключите вратата си изградете навик да натиснете бравата. Така ще сте сигурни за две неща- че наистина вратата ви е заключена и че ако случайно сте забравили ключа ще видите, че е още в ключалката. :)
То предполагам, че ако трябва да те окрадат, няма да те чакат да си забравиш ключовете, просто ще ти разбият вратата и така. Доколкото знам доста са се изпедепцали в отварянето на всякакви врати.
А иначе, аз обикновено натискам бравата. Ма тоя път не :)
Та виждам ключовете на съседа си висят отвън, звънкам - няма никой. Заключвам, слизам, пускам му ги в пощенската кутия и съм щастлив - с добро дело започвам деня....А вечерта - разбивам пощенската кутия (ключът за нея е на самата връзка), че съседът бърза - пак ще е нощна смяна, а после през деня ще спи.
И най-тъпото, е че ти си направил това което ти се е сторило правилно, пък то се оказало, че може би не е най-правилното. Въпреки, че домът на съседа ти е бил в безопасност, което все пак е било част от идеята.
Надявам се той да го е оценил.
Но пък примерно ако се беше прибрал и тебе те нямаше, щеше да се получи тъпо.
Изглежда правенето на добро е сложна работа май...