Най-после се добрах...

Здравейте блогъри, блогърки и тук-таме по-малки блогърчета!

Най-после ми остана време да напиша няколко реда. От Нова година насам времето при мене кът- много неразбории покрай местенето на новата работа, настаняване,обучения,нови задачи,бюрокрацийки разни...

Абе, с две думи-напрегната работа-даже време за един сандвич трудно се намира. Ама аз не се давам! Преглътнах някои неща, които бях решил да не преглътвам, примирих се с други- ама това сигурно е вече от възрастта. Или пък е продиктувано от факта, че никой друг от колегите не ме подкрепи. Обещах си още веднъж вече да не се ядосвам заради простотията на хората и по служебни въпроси. Макар, че както повечето от вас знаят- това май не е съвсем възможно. Особено за човек, който си обича професията и се стреми да каже направо на началниците, че точно тук, виждате ли, ако се направи така, а не както е до сега ще се получи по-добре.

Глас в пустиня... Не знам за вас, но колкото повече време минава си мисля, че България ще стане нормална държава едва когато се забранят всички политически партии и се забрани на политици да гласуват законите, а приемането на закон по "политическа целесъобразност" да се преследва и наказва като геноцид.

Не си мислете, че съм привърженик на "здравата ръка", ама от досегашиня ми над 15 годишен професионален опит вече се убеждавам, че събраните от кол и въже "политици" трябва непрекъснато да бъдат налагани със сопа по главата. Или поне - ритани в кокалчетата и оставени да живеят на социална помощ, докато не гласуват законите, които ще позволят на всеки човек в България да живее като човек, а не като куче.

Не знам защо ме изби на политика рано сутринта - не мислех да пиша за това.

Ама то така става обикновено, поне в милата ни татковина- една я мислиш-друга става.

Гледам - екипът на Блог-мейкърите здраво се труди.

Поздравления за всичко, което сте направили и което мислите да направите за да се чувстваме поне тук по-уютно!

Лек и ползотворен ден на всички! И не се косете, щото ще ви мине!