Назад към "природата"!
Побългарявания
от Бойко Пенчев, "Литературен вестник"
Както написа тия дни един форумец, ако Осама бен Ладен иска да удари България, достатъчни са му шест тира с летни гуми и прогноза за времето, за да парализира живота в страната, където през януари вали сняг. Така е, само че защо му е въобще на Осама да ни напада? Че България си е жива подигравка с демокрацията и капитализма, пародия някаква. Ние сме направо антиреклама на западната цивилизация. Осама, ако е умен, ще се моли на Аллах за здравето на Първанов, Станишев и Емел Етем.
Кризи като тази със снега нагледно показват какво сме направили с принципите на демокрацията и свободния пазар. Демокрацията е сложна система за баланс между властите и субектите. При нас обаче тази сложна система служи единствено за намиране на оправдания. По медиите топката скача от кмета към концесионера, оттам - към "Републиканска пътна мрежа", оттам - към фирмите изпълнителки, после - към Емел Етем, а накрая Станишев обобщава, че то всъщност всичко си било ОК, изобщо имаше ли сняг, нямаше ли... Прехвърлянето на отговорността и липсата на виновници позволяват всичко да изтече в канала. Няма отговорност, няма памет и обратното.
Побългарен беше и капитализмът. Ако видят как действа "свободният пазар" в София, Адам Смит и Милтън Фридман ще се обърнат в гроба. Как така "Невидимата ръка на пазара" вместо общо благополучие докарва "Майбах" на Румен Вълка и бели пари за черни дни на Вальо Топлото, докато софиянци газят мръсотия и мръзнат - това сигурно е една от непостижимите тайни на българската съдба. Впрочем нали много щяло да се печели от културен туризъм, ето една идея: да се организират екскурзии за млади западноевропейски социалисти, за да видят в България до какво води раздържавяването на обществените услуги. Сигурно ще се вдъхновят доста.
Ситуацията в България се е забатачила до такава степен, че вече дори не се виждат решения за излизане от нея. Защото дори уж правилни рецепти като "либерализиране" и "децентрализация" са изпробвани и вече компрометирани. Разбира се, това вече се е случвало в българската история. Живеем в Алекови времена - не защото превъплъщения на Бай Ганьо се разхождат из министерствата и парламента, а защото по същия начин един идващ от Запад политически, стопански и цивилизационен модел бива побългарен.
В добре функциониращите демокрации бизнесът и гражданското общество като цяло ограничават естествения стремеж на държавата към концентриране на власт, а от своя страна държавата ограничава естествения стремеж на бизнеса към все по-голяма печалба, когато той застрашава общото благо. В България бизнес и държава взаимно са си развързали ръцете. Държавата концентрира власт, ограждайки силовите си институции от граждански контрол. Прокуратура, МВР и тайни служби са се превърнали в някакви автономни княжества, или по-скоро професионални кланове, контролирани единствено от свои си мафиотски кодекси. Държавата пък оставя приближения си бизнес да установява естествени и изкуствени монополи и изобщо да прави каквото си иска. Пълна "либерализация" на пазара в съчетание с една арогантно глуха към гражданите си власт.
Все по-трудно става намирането на отговори на въпроса какво да се прави с побългарената българска демокрация. Междувременно, докато мъдрите мъдруват, психологическите нагласи стават все по-толерантни към руския вариант. "Путинизацията" означава завръщане към вертикално упражняваната, изхождаща от една точка власт. Бойко Борисов командва всичко, а "Господари на ефира" му докладват къде има нередности, за да бъдат оправени на минутата - убеден съм, че все повече българи мислят по-добрата България именно по този начин. Много е вероятно в рамките на един живот да видим побългарени и западната демокрация, и източноазиатския авторитаризъм.
Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".
от Бойко Пенчев, "Литературен вестник"
Както написа тия дни един форумец, ако Осама бен Ладен иска да удари България, достатъчни са му шест тира с летни гуми и прогноза за времето, за да парализира живота в страната, където през януари вали сняг. Така е, само че защо му е въобще на Осама да ни напада? Че България си е жива подигравка с демокрацията и капитализма, пародия някаква. Ние сме направо антиреклама на западната цивилизация. Осама, ако е умен, ще се моли на Аллах за здравето на Първанов, Станишев и Емел Етем.
Кризи като тази със снега нагледно показват какво сме направили с принципите на демокрацията и свободния пазар. Демокрацията е сложна система за баланс между властите и субектите. При нас обаче тази сложна система служи единствено за намиране на оправдания. По медиите топката скача от кмета към концесионера, оттам - към "Републиканска пътна мрежа", оттам - към фирмите изпълнителки, после - към Емел Етем, а накрая Станишев обобщава, че то всъщност всичко си било ОК, изобщо имаше ли сняг, нямаше ли... Прехвърлянето на отговорността и липсата на виновници позволяват всичко да изтече в канала. Няма отговорност, няма памет и обратното.
Побългарен беше и капитализмът. Ако видят как действа "свободният пазар" в София, Адам Смит и Милтън Фридман ще се обърнат в гроба. Как така "Невидимата ръка на пазара" вместо общо благополучие докарва "Майбах" на Румен Вълка и бели пари за черни дни на Вальо Топлото, докато софиянци газят мръсотия и мръзнат - това сигурно е една от непостижимите тайни на българската съдба. Впрочем нали много щяло да се печели от културен туризъм, ето една идея: да се организират екскурзии за млади западноевропейски социалисти, за да видят в България до какво води раздържавяването на обществените услуги. Сигурно ще се вдъхновят доста.
Ситуацията в България се е забатачила до такава степен, че вече дори не се виждат решения за излизане от нея. Защото дори уж правилни рецепти като "либерализиране" и "децентрализация" са изпробвани и вече компрометирани. Разбира се, това вече се е случвало в българската история. Живеем в Алекови времена - не защото превъплъщения на Бай Ганьо се разхождат из министерствата и парламента, а защото по същия начин един идващ от Запад политически, стопански и цивилизационен модел бива побългарен.
В добре функциониращите демокрации бизнесът и гражданското общество като цяло ограничават естествения стремеж на държавата към концентриране на власт, а от своя страна държавата ограничава естествения стремеж на бизнеса към все по-голяма печалба, когато той застрашава общото благо. В България бизнес и държава взаимно са си развързали ръцете. Държавата концентрира власт, ограждайки силовите си институции от граждански контрол. Прокуратура, МВР и тайни служби са се превърнали в някакви автономни княжества, или по-скоро професионални кланове, контролирани единствено от свои си мафиотски кодекси. Държавата пък оставя приближения си бизнес да установява естествени и изкуствени монополи и изобщо да прави каквото си иска. Пълна "либерализация" на пазара в съчетание с една арогантно глуха към гражданите си власт.
Все по-трудно става намирането на отговори на въпроса какво да се прави с побългарената българска демокрация. Междувременно, докато мъдрите мъдруват, психологическите нагласи стават все по-толерантни към руския вариант. "Путинизацията" означава завръщане към вертикално упражняваната, изхождаща от една точка власт. Бойко Борисов командва всичко, а "Господари на ефира" му докладват къде има нередности, за да бъдат оправени на минутата - убеден съм, че все повече българи мислят по-добрата България именно по този начин. Много е вероятно в рамките на един живот да видим побългарени и западната демокрация, и източноазиатския авторитаризъм.
Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".
Коментари