На стоп

Седях си в своя рай и мислех си, че всичко е наред.
О, това беше, защото ме подведе младостта.
Сега загубих пътя към рая.
Не, не мислете че загубих само себе си,
загубих и целта, и пътя, и посоката.
Загубих даже смисъла.
Затова сега седя на пътя
и вдигам ръка-за да видя
дали живота отново ще спре да вземе мен.

Спира, май спира- ето.
Как да не вярвам в това, което твърдят остарелите болни души,
че младостта е само транформация
към ада на живота.
Само младите имат своя рай,
само те имат шанса да вдигнат ръка
и да потърсят път
към своя личен ад.