На кого да се оплачеш?...
Яничка казва, че все се възмущавам в блога. Ами като няма на кого, оплаквам се в сайта :) Пиша и ми става по-леко. Така....От 3 дни в нашата кооперация се води война между собственика на един магазин и кооперацията. За нещастие аз съм председателя. Собственикът правил ремонт, щял да събори сградата, да съм викала хора от съвета и т.н. Естествено написах писмо до Съвета да дойдат за проверка и те дойдоха след 1 седмица. Що ми трябваше да ги викам.... Поискаха хиляда документи: че съм председател, че живея тук, имам ли нотариален акт за моето жилище, защото ако нямам нямало да ми обърнат внимание, разни чертежи, дето ги няма при мен и т.н.
Казаха ми, че тая работа ставала бавно. На цялата история ми се скараха, че навън било студено и те трябвало да ходят на проверки в студа, защото такива като мен само пишели писма.
Много се ядосах и ми се искаше да им кажа, че затова им плащат, докато на мен никой не ми плаща, че съм председател на кооперацията и че аз също стоя навън на студа с тях, и че за тяхното място чакат безработни хора, но нищо не казах. Защото те се обърнаха и си тръгнаха. И пак аз излязох виновна, както и кооперацията. И си мисля, че ако недай си боже действително стане земетресение и те продължават да чакат да събират документите, които се изскват, наистина може да се срути сградата.
Но кой го интересува. Те ще си останат в кабинетите и няма да излизат на студа. Още по-добре за тях.
Пък и на кого да се оплачеш?...
А инак в живота аз съм весел човек и във всяко нещо търся хумора. Винаги ми се е искало да дойда на купоните на блогерите, но за съжаление вечно имам много работа.
Казаха ми, че тая работа ставала бавно. На цялата история ми се скараха, че навън било студено и те трябвало да ходят на проверки в студа, защото такива като мен само пишели писма.
Много се ядосах и ми се искаше да им кажа, че затова им плащат, докато на мен никой не ми плаща, че съм председател на кооперацията и че аз също стоя навън на студа с тях, и че за тяхното място чакат безработни хора, но нищо не казах. Защото те се обърнаха и си тръгнаха. И пак аз излязох виновна, както и кооперацията. И си мисля, че ако недай си боже действително стане земетресение и те продължават да чакат да събират документите, които се изскват, наистина може да се срути сградата.
Но кой го интересува. Те ще си останат в кабинетите и няма да излизат на студа. Още по-добре за тях.
Пък и на кого да се оплачеш?...
А инак в живота аз съм весел човек и във всяко нещо търся хумора. Винаги ми се е искало да дойда на купоните на блогерите, но за съжаление вечно имам много работа.
От общински или държавни служители не очаквай никаква помощ, а само и единствено разочарование. Те са като клонирани тези хора, страшно си приличат. Способни са да ти наговорят такива неща, от които да изпаднеш в пълно недоумение и даже, не се изненадвай, ако в крайна сметка се опитат да прехвърлят вината за всичко върху теб.
Можеш да бъдеш напълно сигурна, че собственикът на магазина е бутнал нещичко на общинарите и затова те са се попрестарали, искайки от теб документи, които изобщо не е било необходимо да им представяш в случая.
Така че да не се оставяме да ни тъпчат нашите "слуги" (слуги на народа), на които плащаме заплати не за да се държат високомерно и грубо със своите работодатели. Прав е мейкъра - ако много обнаглеят - обаждате се на някоя телевизия и ще се разтичат набързо...