На какъв език е това?
"Признакът преградно-проходнист (африкативност) е свързан артикулационно със специфична комбинация на преграда и проход в учленяването на съгласните."
Между другото, чувал съм термина "африкат", чувал съм и "фрикативност", но "африкативност" май е нова думичка. Не съм специалист и специално за това може да бъркам.
Все си мисля, че на едно хлапе в 5-ти клас има поне 10 начина да му се обясни що е то гласна и съгласна буква, типове съгласни, правилна артикулация и т.н. И, цитирам: "Модалния принцип африкативност" не е един от начините. Ако някой са му на сърце славянистиката и общата филология, добре, но все пак - помагало за 5ти клас? За 18 лева? Би било смешно, ако не беше тъжно.
Някой да ме поправи, ако греша.
П.П. Има и по-трудни пасажи. При това още по-безсмислени, дори и от филологическа гледна точка :)
Изобщо не грешиш. Няма да се уморя да повтарям, че авторът на една дефиниция/помагало/учебник трябва да има предвид една-единствена цел - да бъде разбран. Основна цел на езика е общуването. Едно нещо може да бъде казано по два начина:
А) интересен, достъпен, полезен
Б) безинтересен, недостъпен и поради това - абсолютно безсмиcлен
Т.е. - колкото и да ни се струва, че казваме нещо много умно на учениците, ако те не го разберат, усилието ни е абсолютно безсмислено...
За фрикативните съгласни си права, тъкмо от начина на произнасяне идва названието.
Точно преди 10 години едно дете в 5 клас ме помоли да му преведа урока за синоними от учебника по български език, а сега виждам, че картинката не се е променила, въпреки промените в системата. Преди години си купих учебник по английски, които приличаше на списание по лъскавата си корица и на първото отваряне ми се разпадна в ръцете, няколко месеца по-късно имах възможност да си поговоря с министъра на образованието и го попитах, как такова качество на учебниците може да убеди един родител или неговото дете да дадат 20 лева, за да го притежават, а той лаконично ми отговори, че това не е проблем на министерството, от друга страна тези ученици се одобряваха точно от министерството. До тук с учебниците...
Що се отнася до помагалото, абсолютно съм сигурна, че изглежда много добре на външен вид, що се отнася до вътрешния, сигурно се очаква никой да НЕ си го купи, защото децата вече не четат книжки, защото си имат интернет и като имат проблем се обръщат към WIKI-то, както се казва те си я пишат тая енциклопедия и после си четат с кеф и дълбоко разбиране.
Модалния признак африкативност характеризира само съгласни от алвеолния и небния локален ред. Трябва да се отбележи, че африкативността е комплексен признак, а не комбинация от последователни проход и преграда.
Сега вече? А?Щепси, не си единствената. Поне двама сме. И аз освен другото нямам и намерение да го науча.
Аз пък открай време не разбирам помагалата за какво служат. По математика ме убеждаваха, че уж в учебника нямало достатъчно задачи, та затова били. Амо все си мисля, че е в пъти по-просто и по-редно - да се задължат авторите и издателите да слагат достатъчно задачи в учебника, вместо да се прехвърля на родителите някакъв абсолютно необяснен разход за помагала. (виждала съм помагала до 2 пъти по-големи по обем от учебниците). И освен това съм виждала сюрреалистични домашни от по 12-22 задачи от помагало по математика назначени на деца в 3 и 4 клас. Което е един сигуран начи да се убие инетреса на детето към мътаматиката от ранна възраст, според мен.
Пък по български език - и до ден днешен не съм получила смилслено обяснение помагалата за какво са и .... за кого са. Щото текстовете дето Шогун и Басиди ги цитират не са за петокласници. Мога да взема писмена експертиза по въпроса от поне 5-6 академични авторитети в педагогиката и детската психология за 1 седмица.
Накрая като се огледам - освен на авторите и издателите си - помагалата не виждам на кого точно помагат. И защо МОН ги одобрява също не схващам. Щото очевидно не е заради качестввата им, нито защото са задължителни, нито защото ги плаща от държавния бюджет...., ако е за да се гарантира ползата на авторите и издателите - дали пък един национален бойкот да не спретнем, а?
Но болката ми е за децата и родителите. Мухлясали университетски преподаватели, луднали и скапани, но амбициозни учители изливат претенциозната (аз и викам "прециозната"!) словесна бълвоч върху родители и деца. И подобни "помагала" окончателно унищожават малкото останали ценности в една от най- западащите сфери у нас - Образованието.
Та така изглеждат учебниците, та какво да очаквам от помагалата?
От друга гледна точка си абсолютно точна! Наистина кой нормален човек ( даже даскал!) би препоръчал подобно четиво на деца от 5-ти клас?
Трябва да се отбележи, че африкативността е комплексен признак, а не комбинация от последователни проход и преграда.
Според "Увод в общото езикознание" обаче:
Преградно-проходните съгласни са определени от слухово гледище като африкати.
А това пък за алвеолния ред съвсем ми спря тока. Все си мислех, че знам какво е алвеола, но явно има и друго значение. Дали в следващото помагало на същата авторка ще се появят и трахейни гласни и анални междуметия?
Леле, че изпростявам.
За някои учебници си мисля (Светев ще каже дали съм прав), че разни болни мозъци ги издават със собствено средства, не толкова с идеята някой да научи нещо от тях, а за да могат да казват "О, аз имам издаден учебник по еди-какво-си". Ако обаче даден учебник или помагало или пособие са задължителни, си мисля, че авторите им трябва да носят съдебна отговорност за некадърност. Достатъчно е да има двама осъдени и качеството на учебниците ще се повиши неимоверно :) ...ех, мечти...
А относно помагалата - вече "Самиздат" е невъзможен! Може да ти е по силите да платиш печата на 1 помагало. Но разпространението е по възможностите само на сериозно издателство в абсолютно стагниралия книжен пазар. От опит ти казвам: за издателството остават добрите печалби от едно добро помагало. За автора - скромен хонорар и удовлетворението някой родител или ученик да ти каже: "Твоето е най-разбираемо и ми свърши работа."
Но си точен, че за авторка като горната не се полага хонорар, а пандиз или най-малко общественополезен труд.
Горките деца!