На заека

Обичам те, о мило мое зайче,

обичам те, защото си до мен във този студ

Обичам те, защото си с мен, защото се опитваш да ме разбереш и понякога успяваш. Понякога пробиваш моята студена броня и виждаш в мене топлината, от която имаш нужда. Обичам те защото усещаш, когато съм нещастен и се опитваш със съвети и нежност да ми помогнеш. Тогава ти ми даваш топлина, която ми дава сили да продължа своята борба с този жесток свят. Да, жесток...

Обичам те когато си легнем и кажеш "Хайде, топливо АД, почвай да топлиш!". Когато те усетя топла, понякога студена от студа, как допираш се до мен и лекичко трепериш като зайче. Тогава аз умирам от щастие и ми е толкова приятно да те гушна.

Но да, трудно ми е да изразявам чувствата си наяве. Трудно ми е постоянно да ти казвам, че те обичам, постоянно да те гушкам и да те обгръщам с любов. Понякога съм студен и призрачно замислен, въздишам тежко, в очите ми се чете тъга. Но и тогава те обичам, нищо че не говоря. Може да съм затворен, но то е защото съм уморен и не искам да споделям. И не искам да се оплаквам. За мен е бреме да споделям какво ми се е случило през деня. Приятно ми е да съм с теб, но не искам да се връщам към скапания ден. Стига ми това че съм до теб. Не желая да чувствам деня си отново. Дори и с цената на това да ти позволя да ме опознаеш по-добре. Не желая да се връщам към нещо грозно, разказвайки го на теб. Предпочитам да те гушна и безмълвно да заспя с усмивка. Усмивка пълна със щастие, че съм до теб.

И да мило, гордея се с теб, въпреки, че често те критикувам. Откакто сме заедно ти виждаш, нещата с нас се развиват учудващо добре. Нещата, за които мечтаем, те се сбъдват. Защото заедно вървим към тях. И мило, гордея се с теб с това, което правиш. Всичко, което правиш в твоята фирма, всичко, на което си подложена след работа, когато доработваш превеждайки стотици листове с тежка литература...

Знаеш мило, че работя на няколко места, за успеем в този живот. Лаптопът, на който стоя постоянно е начин да успея в този живот. Ако не съм компютърен маниак, няма да съм този, който ти харесваш. Нямаше да бъда този, който съм.

Вярно, че понякога компютъра ни отдалечава. Но той е и този инструмент, който ми позволява да бъда този, който да се гордее от себе си и да вярва, че е достатъчно красив за теб. Компютъра е средство, важното е какво си вътре в себе си. Дали си гнила костилка или си цвете, което всеки момент ще разцъфти.

Сега ще спра, защото котачко се мъчи да се катери върху мен и ще скъса и новите ми дънки от желание да ми демонстрира и да ми покаже своята искрена любов. Искам само да ти кажа, че много те обичам и че ми е трудно да си представя живота без теб. И че въпреки, че съм като индианец - със скрити чувства и безизразен поглед, аз те обичам и съм готов на всичко за теб.