На гарата...

  - Ех...докато се усетя и влакът пак заминал. Ама, че съм отнесен и аз. За никъде не съм. Все изтървам
влаковете и немога да стигна на там, за където си мисля, че съм тръгнал. Офффффф.

   - Извинете...на мен ли говорехте? Прощавайте... не ви чух. Бихте ли повторили?

   На гарата седяха двама мъже и се оглеждаха разсеяно около себе си. Сякаш не бяха сигурни дори кои
са, какви са и какво са. Всъщност май и двамата бяха изтървали влаковете си и се взираха в безкрайните
железопътни линни за идващ влак, макар и да бяха разбрали, че има още много време до тогава и
най-удачно би било всеки да се прибере и следващия път да дойде навреме и да следи по-зорко кой за
къде е...Ама и двамата продължаваха да седят и да размишляват разсеяно. Единият мъж се казваше Карел,
а другия Милан.

   - Приятно ми е... Карел. - апатично подаде ръка. Всъщност на никой не бе говорил преди малко, дори
не бе разбрал, че е казал нещо.

   - И на мен ми е приятно...

   - Вие сте Милан, нали? Не ме гледайте изненадано и без това изненади не съществуват, а ако все още
се намира някоя из джобовете ни, то тя е някакъв нереален лукс и деликатес. На ревера на ризата ви
пише - Милан, предполагам, вие сте...

   - Ах, вярно.- малко притеснено се засмя човекът. - И така... за къде бяхте тръгнали?

Още по темата

Финалът BgLOG.net · 25.05.2005 · cable Е, тази вечер най-сетне е финала на най-престижният турнир по футбол. Милан и Ливърпуул ще играят в Турция(!?!?!?!). От трибуните може би ще се виждат и черни забрадки а :)? Аз лично нямам фаворит. Не ме кефя нит' Милан, нит' Ливърпуул. Ама предпочита, Ливърпуул да бие… Силвио Берлускони: До 5 години искам 2 финала за ШЛ 24.02.2016 · bgsport Стаята си е същата – дълга правоъгълна масичка за кафе, мека мебел от двете стани и любимият фотьойл, от който Силвио Берлускони (79 г.) с жар говори… Събота вечер BgLOG.net · 24.04.2005 · zarito Тук в момента е три и половина сутринта и си говоря с един приятел в София на Скайп. Този, който я е измислил тази програма е бил гений просто, безплатен софтуер, който може да ти свърши невероятна работа да те свързва с хора на няколко хиляди километра...Днес съм в тр…

   - А, че помня ли и аз... чакай на билета пише. А, да за Бургас бях заминал. Дъщерята се обади, че щяла
да се жени и нали трябвало пред олтара да я заведа...

   -Ах! Че то важна работа било...как ли се ядосвате... Ами жена ви къде е? Как може да не е с вас? Те
жените поне не ни оставят да се разсейваме и да изтърваме влакове. И какво ще правите сега?

   - А, спокойно...какво може да прави ненужен човек като мен... жена ми казвате. Жена ми отдавна я няма
никаква. Замина на гурбет още преди години и ми остави децата. Нали майка е... и затова. То деца, ама
вече не са деца. Ето Моника решила да се жени.

   Карел се загледа пред себе си и се замисли.

   - Незнам приятел... те тези моите не спряха да ме обвиняват, че съм виновен, че са израснали
без майка...

   - А така ли е? Защо я пусна жена си да замине?

   - Защо...ми децата още мънички бяха, тя не се грижеше за тях, те малки и не разбираха, обичаха я...
накрая ги заряза и те завалийките помислиха, че били лоши деца и все плачеха. Сърцето ми се късаше да
ги гледам такива едни невиннички и тъжни. – очите му се напълниха със сълзи - Ето и сега като се сетя...
тежко ми става. Сърцето ме боли...

   - Ох тежък живот, остави се. Ама виж, сега са се наредили децата и пораснали, нали?

   - О,много добре са... само дето ме презират. Едно време им казах, че аз съм изгонил майка им, не
издържах да им гледам личицата. Нека господ да ми прости... ама на. Пак бяха тъжни и ми се сърдят и до
сега..., но поне не мислят, че са виновни...

   - Абе ти с всичкия си ли си?

   Милан изгледа Карел изненадано.

   - Че защо не им каза като пораснаха бре? Защо? Те щяха да разберат и...

   - Нито си ми на годините, нито на живота. Не ми давай акъл. Погледни се и ти на какво приличаш. На
кого ги приказваш тези? Ако беше я прокопсал нямаше да седиш на тази гара и да си губиш времето с
неудачници, нямаше...

   Милан замълча сконфузено, навярно сети се нещо. Поседя, погледа още малко жп линията, стана
и си замина.