На 26 се прибирам

Здравейте на всички..От доста време не съм влизал в блога. От доста време не съм побликувал и снимки... Абе жив и здрав съм. Само че се преместихме в нова квартира, която е доста далече от библиотеката и нямам толкова време за нет.

Иначе преместването ни съвпадна с урагана катрина. Той за радост ни поднима но удари вие знаете кой. За жалост там не бяха подготвени и сега има толкова много жертви. Тука в Дестин има доста бежацни. Работих предния ден преди урагана и деня след него. В заведението идваха да се хранят главно бежанци. Не можете да си представите болката в очите им докато гледаха по канала за времето какво става по родните им места. Никога не съм се чувствал толкова гадно заради болката на другите. Беше много тъжно. Още повече, че на шефката ми от уотабургера семейството и живее там, а тя е прекарала 43 години от живота си в къща, която следче урагана вече я няма. Имаше доста емоции. Седмица след това по сиенена и по другите новинарски програми говореха само за това. Сега пак говорят но не постоянно. До колкото знам в България са се били изписали доста глупости. Но работата наистина е сериозна. Иначе то тогава насам флаговете са свалени наполовина. Бежанците все още не са се прибрали. Могат да се хранят без пари в определени заведения. Хотелите правят специални отстъпки за тях. Дори в парка имаше специално намаление за тях :) Не им личеще да са много тъжни :) Абе ще се оправят. Нали са най-великата нация. Интересен случай. Видях една количка за разнасяне на кашони. В БГ има много от тях навсякъде по магазини и по складове. Че на тази количка имаше лепенка "С ГОРДОСТ ПРОИЗВЕДЕНА В САЩ". При всяко най-малко нешо гледат да се самонадъхат. Като примерно кофите с вода на които има флага им и пише че оставали обеденени. Така, че не се притеснявам за тях. Ако си там изобщо няма да разбереш, че имали проблеми. Друго, което ми направи впечатление е, че винаго когато става въпрос за Китай и слагат комунистически пред името му. Ама ади стига съм разправял за тях. Сега малко и за мен. Вече казах , че съм с нова квартира. Скоро ще стане стара защото договорът ни изтича на 21. Но на 24 се прибираме. и аз пък не започнах с най-важното. НА 26 СЕПТЕМВРИ ПРЕПАТИЛИЯТ КРАК НА ИВАН ЩЕ СТЪПИ ОТНОВО НА БЪЛГАРСКА ПОЧВА. Така е :)

Не знам да се радвам ли... да плача.... Не ми се прибира много. Само заради наште и компютъра и роднините и приятелите. Да не забравяме и университета. Ама и не искам цял живот да правя хамбургери тука и да свиря подир американците в парк за забавление. Иначе в апартамента, в който живея в момента има абсолютно всичко от което се нуждаеш. Като се започне от малките лъжички и верото за миене, мине се през прахусмукачката и машината за смилане на отпадъци в кухнята и се стигне до много картини по стените и огледалната стена в всекидневната. Имаме си дори 2 картини на риби в тоалетната :) Супер е. Има си и ДВД и видео и 2 телевизора и 3 телефона. И това струва 1600 на месец с включен телефон и ток и вода... Яко е но всяко хубаво нещо си има край. Сега за 3 вечери май ще спим в стария хотел. После автобусчето, самолетчето и ... пак автобусчето и .. здравей дом на Иван :) Вълнувам се. Смесени чувства. Това съм в момента. Имам мноого снимки. Трябва да кача малко в блога. Към 1000 поне. Не повече са. Посветените ще могат да гледат като се прибера. Записах ги на диск. Има доста работи за разправяне покрай едни емоции заради единия от подаръците, но нали е изненада и ще си трая. Дано ги напиша после. Иначе в последно време го изкарах на харчене. Купих си швейцарско ножче с 512 МБ ЮСБ мемори за май около 65 долара беше. Купих си книгата на кевин митник. Бива я. В нея описва различни истории с хакване. Но засега съм прочел само първата глава. В момента чета усилено пътеводителя. Решил съм да го прочета, докато се прибера в БГ. Накупил съм и други глупости но те са тайна за да има някаква изненада като се прибера в БГ. За май най-важен си е апарата и снимките с него. Вече започнах да снимам малко по худежствено. Проблема е, че нямам фотошотп в наличност да видите какво съм направил(мога да си поиграя малко с цветовете и блура. все ми мърда ръката) Мислех да си купувам триножник. Видях за 11 долара но се отказах. Иначе докато не писах бях на командировка в един друг парк в гринсбъро. Това е в Северна Каролина. Беше готино и ползотворно. ВИдях малко широколистни дървета. Не само палми. Беше също много красиво. Но биг кахунас май е по-добре. 3 дена бачкахме яко. Ходене по 10 часа на ден. Не е шега работа. И бяхме задължени да сме с тениски а беше горещо. Но ни плащаха всичко. Ядене, спане, транспорт... Дори накрая ни писха 20 часа повече работа. Малко ми се спи и не ми се пише много. Сноши работих до 3. Станай в 2 следобед. Сега е към 5:30 и ми е доста преспивно. Пиша от един лаптоп. Тошиба сателит. На един приятел е. Готин е. Хващам уайрилес от някъде. Не знам от къде ама е много бърз. Свали 4.7 МБ мозила за половин минута :) Ама тъч скрийна отдолу ми затруднява писането. Че докато отивахме в този парк видях къде е мемфис.Видях, че едно провинциално летише тука е много по добро от софийското. Видях и гръмотевична буря от въздуха, както и земята през ноща (също от въздуха). Красота. После като се прибрахме от там дойде урагана и помете всичко в мисисипи и лиузиана. Май имаше и още ама забравих. После си бачкахме в парка. Накрая на последния ден ни казаха само 1 благодаря. А на братята хамериканци им правеха парти за изпращането. И ние бяхме там де ама... както и да е. За сметка на това пък след затварянето на парка останахме само българи да го пребираме. Изнесохме го за седмица. И пак за същите пари. Трябва да са повече ама.... поне се наядохме на дипиндотс. Не знам дали съм ви казвал за този сладолед, който със сигурност скоро ще дойде в БГ. Сладолед на топченца. Много е як. ...

кво хубаво си пиша ама трябва да тръгвам заради времето, че тука все не стига.

Ади чао на всички и стига сте плакали за мене. идвам си вече :))