НЯМАМ КАКВО ДА ДОБАВЯ
Прощално писмо до приятелите ми
Ако Бог забравеше за момент, че съм парцалена кукла и ми подареше късче живот, може би нямаше да казвам всичко, което мисля. Но със сигурност щях да мисля всичко това, което казвам тук.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха, и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог стихотворение на Бенедит. Песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им. Боже, ако имах едно късче живот. Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими, и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората...
Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие е в изкачването на стръмния склон. Че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Габриел Гарсия Маркес. Докато пише мемоарите си и се бори с рака.
Бих придавал стойност на нещата не спрямо това колко струват, а спрямо това, което означават.
Щях да спя малко, да мечтая повече, защото за всяка минута, когато затваряме очите си, губим 60 секунди светлина. Бих продължил, когато другите спираха, бих се събуждал, когато другите спяха. Бих слушал, когато другите говореха, и колко бих се наслаждавал на един хубав шоколадов сладолед!
Ако Бог ми подареше късче живот, бих се обличал просто, бих лежал по очи пред слънцето, оставайки непокрито не само тялото си, но и душата си.
Боже, ако можех, бих изписал омразата си върху леда и бих чакал да изгрее слънцето. Бих изрисувал върху звездите с вдъхновението на Ван Гог стихотворение на Бенедит. Песен на Шерат би била серенадата, която бих подарил на Луната. Бих поливал със сълзите си розите, за да почувствам болката от прегръдката им. Боже, ако имах едно късче живот. Нямаше да оставя да премине дори един ден, без да кажа на хората, че обичам, че ги обичам. Бих накарал всеки мъж и жена да повярват, че са мои любими, и бих живял влюбен в любовта. На хората бих посочвал колко грешки правят, като мислят, че спират да се влюбват, когато остареят, без да разбират, че остаряват, когато спират да се влюбват! На малкото дете бих дал крила, но бих го оставил само да се научи да лети. На възрастните бих показал, че смъртта не настъпва в резултат на преклонната възраст, а в резултат на забравата. Научих толкова неща от вас, хората...
Научих, че всички искат да живеят на върха на планината, без да знаят, че истинското щастие е в изкачването на стръмния склон. Че когато новороденото за първи път стисне в малката си длан пръстта на баща си, го пленява завинаги.
Габриел Гарсия Маркес. Докато пише мемоарите си и се бори с рака.
В този чудесен пролетен ден, в един от приказните периоди от живота ми аз нямам какво да добавя.
И честит рожден ден на този мъдър човек!
И аз няма какво да добавя.
Просто си мисля дали щеше да напише нещо толкова завладяващо, ако знаеше, че има и още до времето на прощаването!?
Мисля, че ако се върнем назад в постовете и коментарите на много хора, ще видим че тези изначални истини са дълбоко вградени в светоусещането на много от нас.
Вероятно за това въздействието е толкова силно.
Просто...тишина!