НЯКАКВО УСЕЩАНЕ

Днес бях на погребението на най-добрия си приятел. След пропътуваните 150 километра седя пред екрана и много искам да излъча нещо. А думите бягат. С него минахме през огън и вода. Двамата в битката с наркотрафика до 93, а после и през прехода всеки на попрището си. Ще ми се да му кажа нещо важно пред вас... Празно ми е. Така ми беше преди три дни като ми съобщиха. Пих една ракия и се напих безпаметно.

В главата ми нахлува друг спомен. Преди няколко години се събудих една сутрин и реших съвсем с акъла си, че през днешния ден ще живея така, все едно, че на другия ден няма да ме има. Случи се много странно усещане. Първата ми мисъл беше: "Слава Богу, че нямам финансови задължения." После се изсмях. Пука ли ми като съм умрял? Излязох навън и усетих вятъра. Слабо е да се каже. Той преминаваше през мен и ми доставяше велико удоволствие.Тополите ми махаха с клони. Отидох и се подстригах. Абе това било страшно удоволствие. Как съм го пропуснал до сега?
Прибрах се. Дълго и без усещане за време разглеждах работните си тефтери със записки, дневниците си и много, много снимки. Започнах да усещам, че това е най-важната част от това, което ще оставя след себе си. Не колите, не имотите, не парите. Всичко това се печели и се губи. Записките и снимките остават. Повиках наум сина си и дъщеря си. Знаете ли, радостно установих, че ясно ги гледам в очите и много, много се гордея с тях.

В същност ще кажа нещо важно на двете му дъщери - тази, която сега поема пътя си след училище, и малкото бебенце, което дойде преди четири месеца. А то е следното: Татко ви живя гордо и достойно и винаги искаше да сътвори тази земя в по-добро място за живот. Той много иска да се гордее с вас. Пазете записките и снимките му...