НШЗО и шапкарите

Някъде на третия или четвъртия ден след идването ни в НШЗО, пристигнаха и ни бяха представени "фазаните"/старшина-школниците, които бяха помощник-командири на взвод/.

Нашият беше мой набор / аз нали учих една година повече в техникума и влязох по-късно/- симпатяга, незлоблив пич, с който много се разбирахме впоследствие.

Е, когато се опитваше да ми се прави на голям началник / мен ме избраха за старши на взвода/ знаех точно как да го ядосам- просто му виках на малко име - Гошко - и той кандисваше!

Командир на взвод ни беше един младолик капитан /ще го наричам капитан Падна ли ми/, за който явно военната служба беше абсолютна загуба на време.Той даваше "свободно" дори на злия генерал- началник на школата. А в ония времена това си беше доста опасно- просто ми е чудно как не пострада тоя човек! Ама то има една приказка - Лудите Господ ги пази! Та капитана идваше сутрин на работа за развода /това е сутрешно или вечерно строяване, преброяване и изпростяване на войската/. Тръгвахме на занятия, отиваме в класното помещение в учебната сграда, а той правеше две неща- или хвърляше фуражката на бюрото си и си отиваше вкъщи/живееше в блока до школата. Аз бях инструктиран ако някой го потърси веднага да се изнеса през оградата и да го извикам от тях/, или пък вадеше поялник и един усилвател, който сам си правеше и почваше тихо да се занимава с него, докато ние учехме.

Веднъж следообяда имахме самоподготовка и фуражката му както винаги си стоеше на бюрото. Беше забравил обаче да си прибере усилвателя. И по едно време влиза началника на батальона /това са много роти, събрани накуп, абе голям началник! ;)/- викаха му Клавдий заради тика,който имаше. Ние скачаме,отдаваме чест, а Клавдий пита "Кажи ми сестро, дей Караджата!", упс- тва беше друга история! Та оня пита:

- Къде е капитан Падна ли ми?

И аз кво да му кажа "ами отиде си вкъщи и се труди над жена си"?

- Излезе до лафката за кафе, другарю полковник-викам и се правя на искрен. Чак крилца ми поникнаха като на ангелче и взех да пърхам от честност!

- Да ми се представи след десет минути!-изрева грозно като Годзила Клавдий и тръгна да излиза.

Да, ама не - тикът му се появи отново и при извъртането на главата забеляза усилвателя на бюрото.

- Какво е това?- пита изненадан той.

- Ами, на другаря капитан...-викам аз и пърхам като младо колибри от честност.

Клавдий отиде, награби усилвателя и на излизане каза:

- След десет минути да е в кабинета ми!

И аз кво да правя-набирам се към оградата, оглеждам се дискретно да не ме види някой и като един сръчен Фантомас се премятам от другата страна, тичам към блока,в асансьора,после звъня...

Отваря капитана по халат и вика:

- Кво става бе сержант АРАГОРН? Що ми прекъсваш заниманията?

В тоя момент от стаята се подава и жена му/страшна симпатяга ви казвам/ също по халат и виновно се усмихва...

Разправям му набързо случката, казвам му мястото на срещата и го гледам как леее-еее-кичко почервенява, посинява,позеленява - абе мина през всички цветове на дъгата, докато стана бял и изкрещя:

- Ей, тоя Клавдий ще го убия! Тва копеле само да ми е повредило усилвателя!- и се втурна да се облича.

Кво си мислите, че стана- ами нищо - не знам какво си е говорил с Кладвий,но се върна с усилвателя и пак даде свободно на "шапкарите"/офицерите,началниците/.

Тук се сещам за друга показателна случка за пълния непукизъл на капитана. Беше малко преди да завършим школата, а взводния беше в отпуска за седмица-две. Блока, както казах, граничеше с оградата на школата. Сутрин в 5,30 от едно специално помещение на плаца /огромна асфалтова площадка, където се строява войската/ пускаха /по-скоро надуваха до дупка/ по озвучителната уредба/която сигурно се чуваше в цял Плевен/ бойни маршове,а понякога и упадъчна западна музика -Деф Лепард, Дио, Алфавил.

Една сутрин уредбата изведнъж замлъкна. След това генерала пред всички каза, че капитан Падна ли ми в яда си, /че толкова рано го будят, докато е в отпуска, прескочил оградата по долни гащи и потник, влязъл в апаратната/, награбил магнетофона и го фраснал в земята.