НХГ

Вчера се разхождах с леля ми из центъра на града. Срещнахме  мои приятели, пихме бира и решихме да отидем на изложба. Просто ей така. Някой спомена че са направили ремонт на накогашният царски дворец и вече са изложени оригинали на картините. Речено - сторено.

Имах спомени от последното ми посещение, разпадащите се тавани. Лошото осветление и скърцащият при всяка стъпка под. Ужасно подтискащо преживяване. Интересно бе какво се е променило.

Отидохме. Още на стълбището пред голямото огледало сложени знамената на ЕС и България. Жалко. А и кому е нужно? Спокойно можеха да ги сложат отстрани щом толкова им се ще да има знамана. Добро впечатление ми направи че имаше доста хора. Имаше и чужденци. Разбира се на тях им искат повече пари за вход. Гадна работа. Докога ще продължаваме така? И кому е нужно? Прави лошо впечатление. Но както и да е. Наистина бяха изложени доста картини а и в залата където са Творибите и на Майстора има ново разположение и осветление. Това добре. Но част от лампите не светеха, пода продължава да скърца а моят приятел едва не падна спъвайки се в дървена плоскост недобре закована върху иначе някога красивия паркет.

В залаите където обикновенно представят гостуващи изложби и инсталации пода скърца още по зловещо. Толкова ли е трудно поне да се пренареди?

Заключение: Ами няма. Тук посрещаме туристи в курорти в които се строи през сезона. Галерията наричаща се Национална е развалина, макар и малко позакърпена. Имаме двоен станадарт за българи и чужденци. Може да се продължи доста дълго в този дух. Затова няма заключение. Само тъга.