НОСТАЛГИЯ

Моето сърце за твоето копнее
и с него то тръпне в едно да се слее.
За твоите очи очите ми тъгуват -
за среща нова тъй страстно жадуват.
Устните ми болка без твоите устни изпитват -
да достигнат отново до тях се опитват.
За милувка нежна ръце ми изгарят -
кадифената кожа на твоите ръце да погалят.
Душата ми тъне в сълзи и стон -
пред твойта усмивка да стори иска поклон.
В бодливи трънаци бури косите ми заплитат -
чакат те твойте пръсти със страст да ги разплитат.
Всичко във мене за тебе разказва -
само тялото мое мълчи, нищо не казва.
То няма спомен от твоето тяло
докато не се слеят в едно цяло.