НЕ СМЕ НАРОД

Толкова години след съмъртта на Човека-Поета нищо не се е променило в мислето на хората,
 май.

Аз не коментирах, защото замълчах и гледах монитора. Размишлявах над написаното в стихотворението и тихомълком се съгласявах с това, що е речено преди толкова много години.
Нямам думи, това е, което мога да кажа. Боли ме, че сме такова стадо.

Ако продължим да вярваме в това, ще си останем стадо.
Впрочем всички ли са в стадото?

Защото има един друг от това време (цитирам по памет), който казва: "Не съм поет, поет като Пишурката, та да викна ода на баба си на хурката, не съм поет, поет като Славейкова, та да..."

Тоя същия прехвърли с погледа си не хълмовете, а планините на времето. За него Дамян написа: "Българио, майчице мила, благодаря ти че раждаш и луди поети!"
Още преди да се качи на Радецки тоя същия знаеше какъв ще е финалът. Но и провиждаше последващото...

Е, вие, мили мои от кои сте?
Кои са вашите убеждения и вашите реалности?

Извинете, дали Славейков е един поет или пророк? Само пророк може да се изразява на такъв начин:
                Не сме народ! Не сме народ, а мърша,
                пак ще кажа и с това ще да свърша.
Ами, съвършенно е очебийно, че това е едно лукавство.
Ето я:
ако той наистина не мислеше българския народ за народ, а го мислеше за "мърша", то за каква надобност той изобщо написа това? и за кого? - за мърша ли?
А на мене ми е по-близки са пламенните думи на истински светец - св. Паисий Хиледарски.
И, извинете ми, православни, ако да избирам между двете изречения, аз по-скоро ще поверя на св. Паисий, отколкото на лукавството и известната поза на П. Славейков (не умалявайки, иначе, неговите заслуги пред "мършата", която наистина е НАРОД).

Ние имаме една поговорка:
"Скажи человеку раз сто, что он свинья, и он непременно захрюкает!"

Кой ще преведе това на българския?

Не се нуждае от превод Arbitration, то е напълно разбираемо.

Слава Богу, че онзи, другият за когото вече писах казва, че не иска да бъде поет като Славейкова, та да не пише: "не пей ми се не смей ми се, от днес нататък само ще да блея".

Аз продължавам настойчиво да питам: Някой от вас чувства ли се мърша?

Аз не ща да обсъждавам "чувствата на мърша", защото не мога да говоря за това, което не познавам. В отличие от П.Р. Славейков (надявам се).
Но аз искам да ви раскажа за един човек, когото аз едва познавах.
Това е великият философ Мераб Мамардашвили (само един път ние сме срещнали в Москва в една къща, и само един път приказвахме, за съжалението ми - единственния път).
Мераб Мамардашвили бе грузин. И той, живеейки много далеч (по българските мярки) от Грузията си, все пак има усет, че там, на юг от голямата и шарена Москва, зад високите Кавказки планини има един народ, който е неговия народ.
Когато Грузия избираше своя първия президент (Звиад Гамсахурдиа - страшен националист и имащ патологически наклонности на диктатор), Мераб Мамардашвили публично каза: 

"Если грузинский народ пойдёт за Гамсахурдиа, значит я пойду против своего народа".

Чувайте: колко голямо уважение имаше той към своя народ, който според него и извършваха ужасна, почти фатална грешка (Абхазията и Северна Осетия са наследствата на политиката на З. Гамсахурдиа). Той се чувстваше, че той е НЕГОВИЯ НАРОД, макар и разбираше, че народът беше неправ.
И той знаеше, че без него, един философ, Мераб Мамардашвили, този блуждещ народ все пак ще бъде непълен.
След малко, той реши, да си отиде от Москва, където той имаше катедра в МДУ... в Грузия, където започна да президентствува и диктаторствува З. Гамсахурдиа,и където той нямаше нищо. Или почти нищо, освен... неговия народ.
Но Господ по мъдростта си съдеше иначе.
Мераб Мамардашвили (който, може би тогава беше единствен против целия, но НЕГОВИЯ народ) умрял в Москва в аерогара, очаквайки рейса до Тбилиси.
И според мен той ще замоли всичките грехове на грузинския народ, ако те са. И според мен, ей това е отношение, което предизвиква истинско уважение хем към НАРОДА (във всякакви моменти на историята му), хем към ИСТИНСКИ ЧОВЕК.

"Ако продължим да вярваме в това, ще си останем стадо." Много добре казано, Келвинатор!!! И след прекрасната руска поговорка, която си е точно на място, няма какво повече да добавя...освен, че всеки може, ако иска, да прави неща, които го отличават от мършата и така да дава пример на другите - а не да им връзва ръцете,карайки ги да вярват, че са мърша! Например много от вас могат да се присъединят към инициативата, която Тери предложи за деца-сираци лятото.Те всъщност някои заявиха, че ще се включат - това поведение на мърша ли е?

Даа... примерът.

В същност бедният човек от какво се нуждае повече - от друг бедняк с когото да си реват на раменете и да си оплакват несправедливата съдба, или от успял човек, когото да последват в тая работа с успеха.

А капиталистът изедник ли е, или организатор на хора и капитали за създаването на продукти, които правят тази земя по-добро място за живот?

kelvinator  :)
Ако така поставяш нещата под общ знаменател, трудно някой може да отговори на иначе риторичнияти въпрос. Аз познавам капиталисти, които мислят за работниците си повече от всичките ни социалисти които са в Парламента взети заедно, но познавам и такива капиталисти, които искат ако има как за 200лв, да им работиш 16 часа, не защото едва връзват двата края, а за да сменят 5 годишния си 'Мерцедес' с нов, защото съседа си го е сменил също. От друга страна познавам и бедна жена, възпитана във соц. обществото, която каза: 'тук заплатата ми е по-висока, но на предната работа повече ми харесваше, защото не работехме много'