НАРИСУВАЙ МИ ОВЦА
Тъй мъничка
частица
от живота.
Полезен ти да бъдеш
мъничко, на някого…
Да не приемеш
това, което очите
да видят, за жалост, не могат,
уви, това е толкова самотно…
Светът на големите обходих,
Светът от реалността откъснат,
пътеката тъй стръмна.
И нея, огромната ми мъка.
Нарисувай ми овца
Светът без въображение е празен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
И детето преоткрий у нас
Нарисувай ми овца
Светът без въображение е тъжен…
Така е то!
Нарисувай ми овца
Абсурдният ни свят
ти спри
във миг.
Колко е самотно
да твърдиш,
че нищо са
на времето стрелите…
Мечтите - те печати
на живота са,
Главни букви
На тъгата ни.
Фиданките млади
да изтръгнем
от корен
И само в отвъдното
моята вяра е крепка.
Животът е труден
И избор е завинаги,
но аз ви се кълна,
че светът - това съм аз!
/Превод: Симеон Влахов – Мони/
Милене Фармер ми е една от любимите певици. А това е преводът на една нейна песен, която се нарича точно така "Нарисувай ми овца". Преводът го е правил един стар приятел, който познавам още от времето на ФИДО, а текстът намерих в блога на LeeNeeAnn
Ако текстът на песента ви е харесал, то вижте и чуйте песента! Поздрав с нея!
Много въздействаща песен, а текстът е още по-въздействащ! Жалко, че не разбирам френски! Но пък преводът е страхотен!
"...но аз ви се кълна,
че светът - това съм аз!"
Тези последни думи са особено силни - ако наистина всеки повярваше, че неговият собствен свят, неговото сърце, неговите вълнения са истински, реални - може би абсурдът щеше да не съществува, или по-скоро: щеше да съществува отвъд нас :)))
Благодаря за надеждата, с която ни докосваш чрез тази песен,Тери:)
По-точно да е: "Нарисувай ми агънце!" - ето го сърцето на песничката.
Подарявам ви в отговор на песента едно от неговите мъдри изречения: "Очите са слепи. Трябва да търсим със сърцето!"
Напиши отново... онова
Лесно е да се напише въздуха,
зимата в яките на палтата ни,
нищото, сълзите, главоболието,
Бог и ежедневните му издевателства.
Лесно е!
Пиши ми за хрущенето
на стъкло по босите ти пръсти.
Късането на хасе със зъби,
мокро във пустинната си същност.
Напиши го като лек коктейл,
който са ти сипали във шепите...
Направи го, мамка му! Без кръв.
Остави я да шуми край слепите.
„Нарисувай ми една овца!”
Аз ще слушам тихото й хранене.
Напиши отново... онова...
Напиши ми твоето оставане.
Д.Гачев