Н Я К О Г А , Н Я К О Г А
* * *
Някога ,а може би и сега имало една страна ,в която царяло отчаяние ,затова хората ,които живеели в нея ,виждали всичко в сиво ,въпреки красивата и природа.
По голямата част от тях били в неравностойно положение ,както е модерно да се казва днес ,кой умствено, кой физически ,а други финансово.
Народът бил зает със своето оцеляване ,за това не забелязвал нищо За управниците им,това било много добре ,но за да не би някой случайно да забележи това ,те постоянно го убеждавали, че животът от ден на ден ставал все по хубав и всичко е красиво като в приказка.И ,че има хора на които мръсно сивото, ще им се види бяло,
Много далече,имало друга страна и може би от разстоянието, на обезсърчените хора всичко им се виждало много красиво и весело.Някои въпреки несгодите си , успели да стигнат до там,дори и работа успели да си намерят.
Улисани в работа и печелене на пари,те не забелязвали ,че са загубили приятели,чувства,а може би и други неща.
Не забелязвали, че самочувствието им се крепи на парите ,които получавали и благодарение на тях,страната им изглеждала по красива и добра.Сиянието на парите разпръсквало досадата от ежедневието им.Дори хората ,които не успели там,никога не казвали истината,а продължавали да твърдят ,че там цари радост и пъстрота и всеки може да успее.Така те давали на хората от сивата страна,надежда която да ги крепи,за да виждат някакъв смисъл в живота си.
Иначе имали смисъл да се живее ?
това били последните думи на човека от "пъстрата" страна, който веднъж решил да излее чувствата си и написал история в един блог. Ненадейно жител на "сивата" страна се натъкнал на нея и историята докоснала сърцето му. Той решил да разкаже на човека от "пъстрата" страна, че е щастлив, макар да знае за лъжите на управниците и болката на хората. Това се случило, защото един ден човекът от "сивата" страна решил, че отчаянието и вглеждането единствено в сивотата не променяли нищо - нито в родината , нито в живота му, нито в живота на съгражданите му.
Той също бил ходил в "пъстрата" страна и там имал прекрасен късмет. Мислил да остане, но нещо свивало сърцето му и не му позволявало да се чувства щастлив. Той не се поколебал и се върнал в "сивата" страна. Но и там нещото продължавало да го терзае. Тогава той осъзнал, че винаги сърцето му ще е свито, дори да преброди всички страни по света...освен ако не откриел щастието в собствената си душа - само тогава щял да се чувства добре навсякъде( защото къде ходи човек без душата си?):)За целта трябвало да направи нещо- но какво?
Човекът от "сивата" страна открил, че единственото нещо, което умеел добре, било да кара хората да се усмихват. Затова започнал да прилага това свое умение.И така в "сивата" страна започнали да се появяват все повече усмихнати хора и в сивотата пробляснали свежи цветове. Човекът се запознал и с други свои сънародници, които споделяли неговото поприще. Забелязал, че и тези, които е накарал да се усмихват, са открили, че притежават същото умение, и са започнали да го прилагат. Други пък открили, че имат голяма сила и воля и започнали да променят някои неща в полза на своите сънародници. Тези хора обаче все още били много малко и често оставали незабелязани, защото много други все още упорито се били втренчили в сивотата.
Затова читателят на онази история решил да изпрати силна прегръдка на автора й и да го увери, че в "сивата" страна все още има "пъстри" хора.Надявал се да успее да го накра поне да се усмихне...
Иначе има ли смисъл да се живее ?