Мъчения на мисълта

Главата ми страшно се омота тия дни. То мани, мани, Корней ли не беше, Расин ли..."Федра", "Андромаха", мисли разни...А,бе - френски класицизъм. Всъщност, Еовинка трябва за това да мисли, щото е на изпит в понеделник.

Да, ама не. Хич и не мисли за това. Преди три дни сънувах някакъв шашкащ сън,истински кошмар, който си беше чист филм! И съответно цяла сутрин съм го мислила и преразказвала, за да не взема да го забравя. Тъкмо детайлите по бъдещия разказ взеха да си изясняват и изплуват и хей-на, втори започна да се завъжда. При това двата са ужасно различни и не мога да ги съчетая и сега мисля само за тях, за да не взема да ги забравя, като мисля да ги напиша след сесията. Обаче не мога да уча, защото ми се въртят из главата картинки от разказите, диалози, евентуални имена. А,бе, пълен ужас!!! Как може на човек да му идва вдъхновението баш когато трябва да е много зает с друго. Та така, пак ще ме скъсат за глупости ... Но то и без това тия пиеси на Корней и Расин са толкова нереални...Кви са тия драми, къв е тоя екшън, полудява заради някаква жена или пък ще се отровиш, щото се влюбена в сина на мъжа си...Дрън-дрън. На Молиер комедиите ми се виждат по-реални някак си. А,бе, французи...