Мъртви души, или една много страшна история
А защо не буквално?
Ние всички сме чували приказки за живота на душата след смъртта на тялото. Има филми за екстрасенси, медиуми, гледачки, баячки, религиозни публикации на тази тема и така нататък.
Вярвате ли в смъртта на душата, в това, че тя може да загине, да изчезне, и да остане само едно тяло, ходещо по земята, живеещо по някакъв механизъм на оцеляване, докато се похаби и стане на прах?
Аз знам, че много хора са се чуствали така близо до това състояние; че са били докарвани на ръба. Но какво се случва с тези, за които ръба се окаже фатано близо.
Дали това са хората, които в приказките наричаме хората с каменни сърца? Има ли ги и кой е виновен? Нима не сме ние, които сме позволили душата им да загине. Може ли някой да изтръгне душата на човека завинаги? Има ли спасение за него?
Вероятно ще открия отговорите на моите въпроси, но засега мога само да си ги запиша, и да се надявам, че няма да забравя да си ги задам, когато им дойде времето.
Х, радвам се, че се застъпи за мен, но двамата с Ники не минаваме през лек период, не се заяждай с него, не го провокирай, не се оставяй да се чустваш провокиран. Опитай се да разбереш, какво се опитва да каже.
Вярно е. Коментари за външността ми (позитивни, негативни) повече ме засягат, отколкото ме радват. Не може да се съди за човек по външността, и отношението към него по никакъв начин не бива да бъде базирано на нея. Не смятам, че съм грозна. Не. Не смятам обаче, че съм и красива (на този етап говоря физически). И не ми го казвайте, за мен няма значение така или иначе. Ако съм, не мога да се възползвала съзнателно от това! Би обидило интелекта ми, би обидило морала ми. Искрено ме дразни, когато някой получава преимущество заради пола си, заради външнотта си. Тогава истинският талант бива изгубен, остава недооценен. Външността е "качество" единствено в развлекателната индустрия. А както отбелязва Ники, аз не обичам да бъда разглеждана като обект за развлчения. Това изобщо не се покрива с понятието ми за забавление. Засягам се, когато отношението към мен е такова. Огорчава ме, когато някой ме "оценява" така.
Красивият човек е този, който цени здравето си, който цени заобикалящата го среда, било то жива или нежива природа, който се труди, създава, който е деен; човекът с идеите; който цени таланта и способностите, дава им място да се развиват, полага грижи за тях, били те негови или чужди. Истински трудна задача, която заслужава истинско уважение. Ето цел, от която не искам да бъда отклонявана.
Бих искала мнението и на двама ви за мен да бъде реалистично, малко по-малко крайно, степенувано спрямо важни неща в живота.Идеята да се седне да се поговори на четири очи, е според мен едно добро и правилно хрумване; а Калта се превръща в Прах, ако обкръжаващата среда се затопли достатъчно.
Ники, извинявай, за нещата, които ти казах! Не очаквам разбиране. И аз не мога да кажа, че се разбирам. Надявам се след време да си намерил сили да простиш приключенията, в които се вкара заради мен.
Не съм крала собствения си профил. Не ми приписвай две кражби. А този в винтерборн ти го "взех назаем за някоко минути", ако може да се нарече така, защото не ми харесва твоята анонимност, не ми харесва и отношението на Николай и че си там, без да има значение моето мнение, предвид, че идваш, един вид, във връзка с мен. И не ми харсваше отношението на Николай. Частта с привличането на вниманието към моя проблем сработи.Сега: Кой си ти и защо се наричш мой приятел, след като избягваш дори да се представиш?