Мълчание
Тази вечер, докато с унила стъпка вървях по тъмните улички, си мислех нещо. Нещо за мълчанието...
Мислех си за това, че напоследък все мълча... А всъщност имам толкова много да кажа... Дали не съм се вглъбила прекалено в себе си?! Не пиша дори...
А на моменти имам чувството, че главата ми ще се пръсне от мисли и от неща, които искам да споделя по някакъв начим... Но излиза само някакво нечленоразделно, недоволно сумтене и някакви разкривени букви, и думи с грешки...
А може би имам твърде много за казване и писане, което толкова напира да излезе... Но е прекалено множко за да излезе едновременно... А не може и едно по едно... Едно такова странно е усещането... Сякаш прогресивно затъпявам...
П.П. Щях да ти пиша много по-различен коментар, но ти ме отказа...
П.П. Мислех си днес как хората когато имат нужда от нещо или някой го приемат по съвсем различен начин отколкото когато нямат нужда или не могат да извлекат нещо за себе си от него... Отношението е съвсем различно, когато всичко е в наша полза май. Поредното доказателство беше това което ти каза по-горе.