Мъжът ми - „Рапъра” :)
След снощното събиране, на което присъстваха някои блогери и най-вече заради един от тях, за който си знам, че е много добър човек - нищо, че се караме в блога чат-пат и вероятно ще продължим да го правим - ми поникнаха крилца и още подхвърквам даже. Толкова хубави думи за себе си не бях чувала скоро…
Какво беше изумлението ми, обаче, когато по радиото пуснаха рап, а той взе да се кълчоти и да прави едни много интересни движения с ръцете! Освен всичко беше облечен в работен гащеризон. На главата си имаше две шапки, за да се предпазва от слънцето, понеже е алергичен. Едната шапка беше с козирка, завъртяна надясно към прозореца заради влизащите слънчеви лъчи, а другата прикриваше друга част от главата му.
Образът успешно се допълваше от едни слънчеви очила, производство 60-те или 70-те години. Те са му подарени от една възрастна клиентка, която толкова много харесваше мъжа ми и му беше благодарна за свършената работа, че почти всеки ден му даряваше по някоя пазена с десетилетия нейна вещ. Очилата наистина не са надраскани и се вижда през тях чудесно, но формата им е леко озадачаваща, а размерът им е почти колкото половината човешко лице.
След многото приказки ви каня да видите клипчето :)
А бе друго си е живият контакт. Способен е за миг да изтрие всичко, което ненужно цапа душата. Онова, което малко или много ни е засягало в споровете тук.
Дълъг увод и вероятно за мнозина – неразбираем и ненужен, ако се съди по заглавието горе, което съм окачила.
Е, има и такива уводи – те са само за онези, които ще разберат...
Всъщност, за да разберете още по-ясно кое му е смешното, трябва да си представите, че персонажът от клипа (мъжът ми) много интересно възпроизвежда музиката. Самият той казва, че всички песни са му лесни. Ами как няма да са му лесни, като той ги пее с една и съща мелодия! Просто за него не съществува друга, с която е способен да ги изпее.
Какво беше изумлението ми, обаче, когато по радиото пуснаха рап, а той взе да се кълчоти и да прави едни много интересни движения с ръцете! Освен всичко беше облечен в работен гащеризон. На главата си имаше две шапки, за да се предпазва от слънцето, понеже е алергичен. Едната шапка беше с козирка, завъртяна надясно към прозореца заради влизащите слънчеви лъчи, а другата прикриваше друга част от главата му.
Образът успешно се допълваше от едни слънчеви очила, производство 60-те или 70-те години. Те са му подарени от една възрастна клиентка, която толкова много харесваше мъжа ми и му беше благодарна за свършената работа, че почти всеки ден му даряваше по някоя пазена с десетилетия нейна вещ. Очилата наистина не са надраскани и се вижда през тях чудесно, но формата им е леко озадачаваща, а размерът им е почти колкото половината човешко лице.
След многото приказки ви каня да видите клипчето :)
На мъжа ми не му пука за него самия, понеже е широко скроен човек, с чувство за хумор. (Все си мисля, че не може да не се разбира, че клипчето си е един негов майтап.) Няколко пъти го попитах дали не смята, че пускайки го в нета, аз ще наруша човешките му права. Той каза, че никакви права не му нарушавам, да бъда спокойна. Само се притеснявал за моя имидж в блога. Дали някой нямало да ми се подиграва на мен заради него.
Аз пък смятам, че всичко си е до човека. Който каквото иска да си мисли :)
Да знаеш, че съвсем скоро чух такова разсъждение: двама души, които са много близки, но живеят на разстояние, по телефона само се карат, докато като се видят, цари мир и любов. Явно има някаква тайна на срешата очи в очи. В тоя случай - очи в очи на бира, което явно е разковнието! ;)
А мъжът ти наистина добре се справя с рапа.
Кекле, знаеш ли? Напомняш ми на Тери, който миналата година си задаваше същия въпрос като теб, а днес е щастливо влюбен и обичан мъж. Сигурна съм, че ще срещнеш и ти своето щастие, но не спирай да го търсиш и да вярваш, че това ще се случи рано или късно :)
Нели, вярно е това. Ето на срещата, за която ви споменавам, когато един човек с добри сини очи ми повтори няколко пъти, че онова, което правя в сайта, няма конкуренция, а в същото време зная, че този човек има високи изисквания към писаното слово - въпреки че се е случвало тук да се караме с него, и то доста сериозно - се оказва, че взаимното уважение се е съхранило. При живия контакт много по-трудно бихме се скарали, защото личната симпатия се изразява визуално по един или друг начин.