Мултифокални лещи
Нарочно избрах това заглавие, защото е крайно време в интернет някой, който като мен си е направил очна операция и си е сложил една от най-скъпите лещи (AcrySof® IQ ReSTOR® Multifocal IOLs), за да коригира късогледството и далекогледството си, да разкаже какво може да се случи след това. Преди интервенцията ти обещават, че след слагането на лещата веднага проглеждаш и можеш да четеш – много важно уточнение в моя случай, защото ми предстои да изчета една планина от текстово съдържание. Да, познавам хора, които веднага са започнали да виждат, но уви – при мен това не се случи.
Оперирах се в събота, преди 5 дни. С днешна дата с окото, на което е сложена мултифокална леща, виждам замъглено в най-важният обсег - на близко и на средно разстояние. Четенето е почти невъзможно, защото буквите изглеждат светли, тънки, почти прозрачни, на всичкото отгоре под тях се появява тъмен фон, който още повече намалява контраста. Необходимо е усилие и време - с примигване и присвиване на очите да разпознаеш написаното. Дребни детайли като точки и запетайки трудно се идентифицират.
Слава богу, че очите са две. Дясното ми око, което не е оперирано, и също като лявото страда от късогледство и далекогледство, в момента се явява най-важната ми опора. Благодарение на него, макар и трудно, успявам да пиша и да чета.
Положителното в цялата работа е, че виждам почти ясно в някаква далечна точка. Сега си давам сметка, че да виждаш надалеч съвсем не е от жизненоважно значение.
Вчера поисках среща с лекарката, която ми направи съпътстващите изследвания до операцията и е най-добре запозната със състоянието ми. (Засега ще се въздържа да назова нейното име и името на болничното заведение.) Тя се съгласи да ме приеме, но предишната й любезност вече се беше изпарила. Заемайки защитно-нападателна позиция, ме обвини, че не й вярвам, сякаш вярването ще ми помогне да провидя. Отговорих й, че ако не й вярвам, нямаше да търся контакт с нея. Обясних й, че бих искала да говорим по същество – да ми каже какъв е проблемът, как ще се реши и в какъв срок.
Погледна окото на апаратурата и заяви, че лещата е сложена перфектно, а операцията е направена идеално. "Това – добре, но защо не виждам", попитах отново.
Направи ми измерване на способността на оперираното око да вижда надалеч. Установи, че виждам цели 120 процента, кажи-речи почти като орлите.
Отново я върнах на въпроса с невиждането на близко и на средно разстояние. Даде ми да разпознавам букви на един лист. Разбира се, много трудно ми беше.
Продължих да искам обяснение на проблема. Каза, че „сълзата“ ми е наранена и трябва да се възстанови. Под „сълза“ не зная какво да разбирам, защото, доколкото ми е известно, това е цял слъзен апарат със слъзна жлеза, допълнителни слъзни жлези и слъзни пътища. Попитах я защо моята сълза е наранена, а при други пациенти – не, а тя го отдаде на лазера, който ме бил травмирал и затова имам видими кръвонасядания в склерата (бялата част на окото).
Пак попитах за колко време ще се възстановя. Отговори ми, че не знае точно - там някъде между месец, месец и половина и шест месеца.
За пореден път попитах защо с мен се случва всичко това, а тя каза, че всъщност целият проблем бил в главата ми – мозъкът ми не искал да се адаптира. Но иначе най-добри резултати щели да се постигнат, ако си оперирам и другото око. Само луд човек може да се хвърли да оперира и другото си око, при положение, че на този етап вижда благодарение на него.
Публикувам този пост, защото никой не те предупреждава за евентуалните последствия при такива операции, а тази информация е изключително важна. Ако знаех, че това ме чака, нямаше да рискувам.
Оперирах се в събота, преди 5 дни. С днешна дата с окото, на което е сложена мултифокална леща, виждам замъглено в най-важният обсег - на близко и на средно разстояние. Четенето е почти невъзможно, защото буквите изглеждат светли, тънки, почти прозрачни, на всичкото отгоре под тях се появява тъмен фон, който още повече намалява контраста. Необходимо е усилие и време - с примигване и присвиване на очите да разпознаеш написаното. Дребни детайли като точки и запетайки трудно се идентифицират.
Слава богу, че очите са две. Дясното ми око, което не е оперирано, и също като лявото страда от късогледство и далекогледство, в момента се явява най-важната ми опора. Благодарение на него, макар и трудно, успявам да пиша и да чета.
Положителното в цялата работа е, че виждам почти ясно в някаква далечна точка. Сега си давам сметка, че да виждаш надалеч съвсем не е от жизненоважно значение.
Вчера поисках среща с лекарката, която ми направи съпътстващите изследвания до операцията и е най-добре запозната със състоянието ми. (Засега ще се въздържа да назова нейното име и името на болничното заведение.) Тя се съгласи да ме приеме, но предишната й любезност вече се беше изпарила. Заемайки защитно-нападателна позиция, ме обвини, че не й вярвам, сякаш вярването ще ми помогне да провидя. Отговорих й, че ако не й вярвам, нямаше да търся контакт с нея. Обясних й, че бих искала да говорим по същество – да ми каже какъв е проблемът, как ще се реши и в какъв срок.
Погледна окото на апаратурата и заяви, че лещата е сложена перфектно, а операцията е направена идеално. "Това – добре, но защо не виждам", попитах отново.
Направи ми измерване на способността на оперираното око да вижда надалеч. Установи, че виждам цели 120 процента, кажи-речи почти като орлите.
Отново я върнах на въпроса с невиждането на близко и на средно разстояние. Даде ми да разпознавам букви на един лист. Разбира се, много трудно ми беше.
Продължих да искам обяснение на проблема. Каза, че „сълзата“ ми е наранена и трябва да се възстанови. Под „сълза“ не зная какво да разбирам, защото, доколкото ми е известно, това е цял слъзен апарат със слъзна жлеза, допълнителни слъзни жлези и слъзни пътища. Попитах я защо моята сълза е наранена, а при други пациенти – не, а тя го отдаде на лазера, който ме бил травмирал и затова имам видими кръвонасядания в склерата (бялата част на окото).
Пак попитах за колко време ще се възстановя. Отговори ми, че не знае точно - там някъде между месец, месец и половина и шест месеца.
За пореден път попитах защо с мен се случва всичко това, а тя каза, че всъщност целият проблем бил в главата ми – мозъкът ми не искал да се адаптира. Но иначе най-добри резултати щели да се постигнат, ако си оперирам и другото око. Само луд човек може да се хвърли да оперира и другото си око, при положение, че на този етап вижда благодарение на него.
Публикувам този пост, защото никой не те предупреждава за евентуалните последствия при такива операции, а тази информация е изключително важна. Ако знаех, че това ме чака, нямаше да рискувам.
Дано се оправи окото ти! Дано се окаже само временно състояние и бързо се възстановиш!
А "светилата" заслужават да бъдат изобличени. Нашият блог е подходящо място за целта, защото гугъл ни намира, запомня ни и ни извежда. Лично аз ще си търся правата и ще информирам за развитието на случая потребителите, които (случайно или не) попадат тук.
Неморално е да си лекар и да не ти пука за болния. Ако си безчувствен към човешката болка, към притесненията на пациентите, значи изобщо не си за тази професия.
А иначе много мога да разказвам. Мога да дам пример с д-р Григорова, която е шефка на болница Тина Киркова - няма толкова груба жена, която постоянно ни караше по време на бременността да ходим в частния и кабинет Здраве на платени 50 левови прегледи. На тия прегледи ни гледаше на ехограф с мониторче, което беше може би 10 инча от най-старите с CRT монитор, от тия монохромните. Старо оборудване, вероятно взето от болницата, която управлява.
Тя така стресна жена ми, че после последва Пирогов. Каза и, че ще загуби детето, тъй като маточната шийка е много къса. Съответно настана паника, тя отключи доста негативни емоции, довели до остър апендисит с опасност за живота. Месец по-късно друг известен доктор ни каза, че това са глупости, няма да изгуби детето и даже трябва да се разхожда, а не да лежи. Мнението ми е, че с грубостта и непремерените си приказки, д-р Григорова предизвика това. После платихме избор на екип, за да ни изроди тя, тъй като трябваше да се роди със секцио, а докторите в болницата естествено напук на всяка логика предвид състоянието и твърдяха, че нормалното раждане е най-подходящо.
Доверието донякъде ми прилича на позитивното мислене, което, макар и трудно, вероятно би могло да бъде създадено изкуствено, с внушение, с упоритото избягване на събития, факти и контакти с отрицателен знак, които изобилстват около нас. При мен обаче не се получава, защото това е все едно да се опитваш да лъжеш себе си.
В тоя ред на мисли днес се чух с една приятелка. Разправи ми как обрали нейна колежка в МОЛ-а и й взели не само парите, но и документите – нейните и на баща й. И понеже тази моя приятелка все ми препоръчва да мисля позитивно, реших да я подкача на тая тема. Казах й, че току-що съм открила нещо позитивно за себе си в разказната случка. И то е, че заради здравословния ми проблем не ходя по МОЛ-ове и затова съм защитена от обири. Звучи налудничаво, нали? Също като оня виц за оптимиста, който застанал пред гробището и се зарадвал, че вижда толкова много плюсове.
Каня се от известно време да си направя следния експеримент – да изчисля каква част от постъпващата информация в рамките на един ден е позитивна, и каква – негативна. И понеже в общи линии резултатът е ясен, чак до позитивизъм трудно ще се стигне, но поне, доколкото е възможно, да не си го слагаме на сърцето. Това е постижимо, но само при условие, че не става въпрос за важни неща като здравето.
Лещите струват 2040 лева. Операциите обичайно се провеждат с ултразвук, а не с лазер. При този вариант опериращият лекар ръчно прави всичко - разреза на естествената леща, изсмукването й и поставянето на мултифокалната леща. Заплащането на тази операция е различно според порядките в болницата - например 100 лева за доцент или 200 лева за професор. Не съм много сигурна, защото не съм питала, но ако се извърши от хирург без научна титла, май е 0 лева. Сега се замислям, че в такъв случай операцията се поема от здравната каса.
Вие знаете, че човешката ръка не е най-стабилното и сигурно нещо на света. Тук става въпрос за точност до милимикрон, затова има един с 1000 лева по-скъп вариант - опериране с лазер, който предпочетох. В този случай лазерът извършва прецизния разрез и изсмукването на естествената леща. Поставянето на мултифокалната леща и при тази операция е ръчно.
В руски сайт прочетох, че срокът на годност на мултифокалните лещи на фирма Alcon е 200 години. Гаранцията, че лещата е подходящата - знаете, че се правят предварителни изследвания и измервания на окото, май е уверението, че всичко ще бъде наред. На контролния преглед ще изясня този въпрос. В моя случай се подведох най-вече заради успешните операции с хора, които познавам. Те прогледнаха веднага след свалянето на превръзката. При мен това не се случи и затова реших, че е редно да се знае, че невинаги резултатът е този, и затова написах поста.
Ще ви пиша на имейла останалите подробности.
Ако знаех, че това ме чака, познайте дали щях да се оперирам.