Музиката и моят живот - 1

Проклет съм с това, че трудно харесвам хората. Обикновенно винаги първото ми впечатление е негативно, но какво да се прави. Такъв ми е живота. Но пък съм благословен още с първите няколко секунди от която и да е песен да разбера, че ще я слушам дълго, поне до края на живота си, а може и след това.

Pink Floyd
Не съм закърмен с тях, за разлика от доста други хора, които познавам. Случайно си ги открих. Сам. Първото беше Another Brick in the Wall Part 2, разбира се. После си открих и част 1. Мина доста време преди един човек да ме накара да изслушам целият албум The Wall... И разбрах, че цялата красота на която съм се възхищавал до момента е била само една много малка част от едно гениално музикално произведение. Гениално, ли написах. Меко казано, но всеки си гледа от неговата си камбанария все пак.
Беше преди много време, някакъв купон в стаята ми. На стената виси огромен плакат на МиГ-29 (самолет, който за мен има почти култов статус). Една девойка поиска да ми напише нещо там. Разреших и. Определено имам проблем с това да казвам "не" на жени. Та тъкмо се чудех каква жестока глупост ще напише там и видях:

Running over the same old ground.
What have we found? The same old fears.
Wish you were here.
Помислих си - ТЯ е. Е беше ТЯ, но за малко... А за непознати това е част от Wish you were here, песен за която всичко казано би било прекалено леко. Това е музика, която докосва душата и е универсална. Става за какви ли не моменти. 
Обичам да казвам, че никой, който слуша Pink Floyd не е загубена душа. А вие спасихте ли душата си днес?

Лирически отклонения
В един мой любим форум преди доста време бяха пуснали едно клипче - http://video.google.com/videoplay?docid=-7069648842128183770 .Влюбих се. В F-14 съм влюбен отдавна, влюбих се по-скоро в музиката и в комбинацията и с кадрите. Дълго се чудих къде съм го чувал това преди. Оказа се, че  в Girl Next Door. Така и открих коя е песента - The Who - Baba O'Riley. Хубавото на това клипче е, че създава усещане за полет. Всъщност и да и не. Летял съм много пъти. В действителност е ехееееееееее. Ама и това става.
Или пък Beasty Boys - Sabotage. Дъги години тази песен бе номер 1 в плейлиста ми. Спомням си времето когато всяка неделя се залепях за MTV, даваха So 90's и там понякога я пускаха. По онова време MP3 беше космическа технология - домашният ми нет дърпаше с 1.0 - 1.5 kB/s... Беше празник, когато това ставаше. Въобще Beasty Boys си остават неотменима част от младостта ми. Също като Offspring... Със Скоморохов си ги пускахме нонстоп ги слушахме по разни експедиции. Ама сега какво стана, вече не ми докосват душата както някога. Guano Apes също са в този списък. Някога значима част от живота ми, а сега просто хубави спомени, които понякога си пускаме пак.

Metallica
Какво мога да кажа тук.... ходя с къса коса и обичвам светлите тонове за дрехите. Да не съм метъл. Шегувкам се.
Та значи тук всичко започна в един мразовит следобед на 1999 г. когато от Пайнера (който е от димитровград знае за какво идереч) си взех S&M. И после така стана, че си взех на касетки (ехеее, имаше и такива времена) всичките им албуми. Беше страхотна част от музикалният ми живот. Почти се излъгах да ходя с позьорски тениски на които пише Metallica, но се взех на време в ръце.
Та значи, аз не съм класически фен на Metallica. Казах вече за косата, а другото важно е, че за мен, най-най-най-великият техен албум е Load. Това е, не ми се спори по въпроса. Не една и две вечери в ТВУ-то (така галено викахме на търновският университет) запивахме под звуците на Bleeding Me или Wasting My Hate.
Такъв кеф беше когато в лятото на 2000 г. Metallica с I Disappear станаха номер 1 в класацията на ММ. Беше своеобразен триумф на антиконформизмът над R7B шитовете, които тогава много вирееха.
После Джейсън Нюстед напусна и какво им стана на момчетата?! Не е като едно време.