avatar

Мразя страхливци

Ами това е това, което искам да кажа днес.
Мразя хора, които пропиляват живота си в страх от всичко - от бацили, от грабеж, от загуба на работата, от разтърсване по какъвто и да е начин на мизерния им животец.
Има две неща, от които мен ме е страх - от тъмнината ( в затворени пространства) и бездомни кучета. Дори котките ги преживях. От тъмнината не от реалните заплахи, а по-скоро от другия свят, който тя отразява...И от бездомните кучета на всички им е ясно защо.
НЕ мога да живея в постоянен страх да не ми се случи нещо, ми не мога пък! Не съм  толкова важна, дори да се затрия, майната му, светът ще оцелее без мен. Даже ще е по-добре, един замърсител и един за хранене по-малко. Нищо че на всяка секунда се раждат по 2 деца.
И вместо да преодолееш страха си, да се заключваш през десет врати, да умираш от страх да не закачи някое бацилче...И най-смешното от всичко - това да те прави спокоен?! и щастлив. Не мога и не искам да го разбера.
Мъжът до мен ме научи на много неща - да бъда борбена, силна, психически доста по-устойчива, от колкото бях...Май за негово съжаление и донякъде властна и лидер. И заедно с тези неща, да презирам страха на другите.