Мразя страхливци
Ами това е това, което искам да кажа днес.
Мразя хора, които пропиляват живота си в страх от всичко - от бацили, от грабеж, от загуба на работата, от разтърсване по какъвто и да е начин на мизерния им животец.
Има две неща, от които мен ме е страх - от тъмнината ( в затворени пространства) и бездомни кучета. Дори котките ги преживях. От тъмнината не от реалните заплахи, а по-скоро от другия свят, който тя отразява...И от бездомните кучета на всички им е ясно защо.
НЕ мога да живея в постоянен страх да не ми се случи нещо, ми не мога пък! Не съм толкова важна, дори да се затрия, майната му, светът ще оцелее без мен. Даже ще е по-добре, един замърсител и един за хранене по-малко. Нищо че на всяка секунда се раждат по 2 деца.
И вместо да преодолееш страха си, да се заключваш през десет врати, да умираш от страх да не закачи някое бацилче...И най-смешното от всичко - това да те прави спокоен?! и щастлив. Не мога и не искам да го разбера.
Мъжът до мен ме научи на много неща - да бъда борбена, силна, психически доста по-устойчива, от колкото бях...Май за негово съжаление и донякъде властна и лидер. И заедно с тези неща, да презирам страха на другите.
Мразя хора, които пропиляват живота си в страх от всичко - от бацили, от грабеж, от загуба на работата, от разтърсване по какъвто и да е начин на мизерния им животец.
Има две неща, от които мен ме е страх - от тъмнината ( в затворени пространства) и бездомни кучета. Дори котките ги преживях. От тъмнината не от реалните заплахи, а по-скоро от другия свят, който тя отразява...И от бездомните кучета на всички им е ясно защо.
НЕ мога да живея в постоянен страх да не ми се случи нещо, ми не мога пък! Не съм толкова важна, дори да се затрия, майната му, светът ще оцелее без мен. Даже ще е по-добре, един замърсител и един за хранене по-малко. Нищо че на всяка секунда се раждат по 2 деца.
И вместо да преодолееш страха си, да се заключваш през десет врати, да умираш от страх да не закачи някое бацилче...И най-смешното от всичко - това да те прави спокоен?! и щастлив. Не мога и не искам да го разбера.
Мъжът до мен ме научи на много неща - да бъда борбена, силна, психически доста по-устойчива, от колкото бях...Май за негово съжаление и донякъде властна и лидер. И заедно с тези неща, да презирам страха на другите.
Хубаво е, че се страхуваш от тъмното. Това леко ме подсеща за един научен експеримент от преди минимум 4 години. Значи: карат доброволци да влязат в басейн с температурата на околоплодната течност, като такава е и температурата на въздуха; светлината била точно като в корема на мама (почти никаква) и задачката е да не мърдаш и само да си мислиш. Трябвало да се вгледаш в себе си, да се опиташ да докоснеш подсъзнанието си. 100% от доброволците избягали в потрес от експеримента, като казали, че са видели нещо наистина ужасно, за което не искат да говорят. За да покажа, че цялата работа не е нагласена, искам да напомня, че с отказа си да опишат какво са видели, те направо са си отказали и чековете.
Така де - пак излиза, че се страхуваме предимно от себе си. Именно този страх ни прави хора. Но трябва много сила, за да си го признаеш...
Но иначе от тъмното не ме е страх, даже предпочитам да съм натъмно ако нямам какво да правя, щото е супер спокойно и можеш да останеш насаме с мислите си и нищо да не те разсейва.
И да, разбира се, ужасявам се от самолети, ма летя като трябва къде ще ходя. Само дето най, ама най-любимия ми момент в полета след излитането е след набиването на спирачките при кацане- като видиш че самолета спира и ти става едно толкова спокойно :)
Аз също мисля, че страхът е нещо здравословно. Но не мисля, че фобия е равно на страх. Фобията те ограничава и не ти позволява да се насладиш на стойностните изживявания. Например, понеже спомена кучета, много се дразня като видя баба и внуче и внучето е наръба на нервна криза като види кучето ми. Щото знам, че децата освен ако не са имали неприятности с кучета, няма начин да се страхуват от тях. Те просто обичат всичко пухкаво и сладко. Но бабите компенсират и им набиват някви ирационални страхове в главите. А кучетата надушват страха. И това е лошо. И вредно за децата. И за кучетата и стопаните им.
Та по въпроса с бездомните кучета. Като гледам телевизия и мен ме хваща страх понякога, но като се замисля покрай колко помияри съм минавала в живота си и колко малко са ми обърнали нездравословно внимание, ми то статистиката е изключително срещу страха. В смисъл, ако от 5000 срещи една се окаже зловеща или фатална, ми бих казала, че това си е карма. Щото рискът за самолетна катастрофа е по-голям.
Но пък съм забелязала, че някои хора просто нямат късмет с кучетата. А и това е доста гадна смърт. Веднъж моето куче си заби един зъб в ръката ми/беше болно и аз имах тъпоумието да го лекувам без да му вържа муцуната/ и трябва да ви кажа, много боли. Ама много. Баси. Направо невероятно много боли, а това беше само един зъб. Не искам дори да си мисля какво е нормално ухапване или късане на месо. Бррр.
Мдам, сигурна съм, че много помагам за фобията ти. :) Мисълта ми беше- и аз мразя страхливци. Какъвто и страх да имаш от нещо, когато трябва да се действа се действа и точка. В противен случай всички губят.
Не мрази страхливците. Хабиш енергия, което можеш да транформираш в нещо много по-позитивно, слънчево, или много-по-струващо-си-като-цяло.
Аз страхливците се научих да ги съжалявам в мига, в който ги разпозная и чуя хленченето им, че това не ставало, а онова не било така и със сигурност щяло да се окаже грешка. Е, нека се окаже. Нали уж опитът учи?
Нерешителността обаче не е чак такъв порок - или поне тъй ми се ще да вярвам. Пък може би мисля така, защото си търся оправдания, знам ли? Все пак, говоря от позицията на идиот, който може за секунди да реши, че ще си плесне един през задника и ще замине за Финландия за половин година, или че ще запише 3 висши, щото "му се учи", обаче сутрин се докарва до рев пред гардероба - и то не защото няма какво да облече, а защото не може да реши какво ИСКА да облече.
А страхливците... наистина ми е жал за тях - глупаво е цял живот да вярваш, че живееш и накрая да осъзнаеш, че не си живял. По-голяма драма от това няма.
* И за да не излезе, че съм егати-безстрашното-копеле, да си кажа - мен ме е страх от напразно живяния живот (без значение дали е прекаран в перманентен страх от нещо или някой, или просто е бил низ от нормалности).
* Ако ти е само за едното "добро утро" - Huomenta (разговорно), Hyvää huomenta (ако искаш да си много учтив, официален и... неразбираем за финландците).