BgLOG.net 11.04.2006 Serenity 404 прочитания

Мразя да блогвам от Пловдив

Мразя да блогвам от Пловдив. Вечно бързам да стана, вечно съм сдухана и вечно си мисля за задължения и други глупости..

Не че много си изпълнявам задълженията. Днес пак не бях на лекции. По простата причина, че снощи не можах да спя. Заспах в 6 часа и то много неспокоен и лош сън. Причината явно е в нервите ми. Съкварирантката я няма, сама съм и при всеки шум във входа или отвън скачам като попарена, сякаш ме стрелят... Нервите ми явно са много зле вече. Бе мразя да съм сама! Квартирата ми, несъмнено хубава, е с такава акустика и тънки стени, че и най-малкият шум отеква тройно усилен вътре. Примерно ако някой си отключва вратата на нашата площадка (а тъй като са 4 апартамента това става доста честичко ) шумът е същият като че отключват моята собствена врата. Гадост! И 3 празни стаи освен моята ... бррр!!! Не, определено искам успокоителни...

Да не говорим за самотата... Напоследък я усещам все по-осезаемо, особено след като Кирил беше цялата минала седмица при мен. И беше хубаво, готвихме си, лигавихме се, гушкахме се и ако стоях пак до 6 часа, то беше защото си говорихме дълго и нашироко за всичко, което се сетим... Довечера ще му мрънкам пак да дойде :) Много съм гадна :)

А,да ... и именният ми ден наближава. И рожденния... на следващия ден след именния... Искаше ми се да съвпаднат, както беше станало веднъж преди много време, но не.. разминаха се. Както и да е. На Цветница мисля да празнувам. С водката му и всичко останало. Ако се видя и с приятели, ще е много добре...

Допушвам тази цигара и ставам. Тази заличка е гадна, малка и задушна, ще избягам навън и ще се разхождам, като си слушам на мп3-то Металика. От 7 трябва да ходя на физическо, но.. Ще си помисля...

Довиждане засега от една нещастна фалшива пловдивчанка...

Категории

Ежедневие

Невчесани мисли

Коментари

entusiast преди 20 години

И аз се чувствах като тебе преди 8 години. Но сравнително бързо се сдуших с краставите магарета и тогава "временното" пребиваване в Пловдив стана по-поносимо. А сега съм почти влюбен в Пловдив и смятат да се позакотвя съвсем тук

ObekT преди 20 години

Всеки се чувства така.
И пак ще копирам нещо от личния си блог.

Кога си щастлив ?
Когато не съм нещастен.
Кога си нещастен ?
Когато не съм щастлив.
Как разбираш дали си щастлив или нещастен ?
Просто го знам ?!?
Мислиш си, че твоите мисли те правят нещастен. Защото ти си решил така. Защо не си мислиш за неща, които те правят щастлив ? Защото нямаш достъп до тях. Това повод за нещастие ли е […]

Кога си щастлив ?
Когато не съм нещастен.
Кога си нещастен ?
Когато не съм щастлив.
Как разбираш дали си щастлив или нещастен ?
Просто го знам ?!?

Мислиш си, че твоите мисли те правят нещастен. Защото ти си решил така. Защо не си мислиш за неща, които те правят щастлив ? Защото нямаш достъп до тях. Това повод за нещастие ли е ? Как си решил, че нещо което никога не си имал ще те направи щастлив ?

Всеки иска да притежава това, което не може да има. Няма значение дали става дума за материални или нематериални желания. Най-вероятно е код, заложен в инстинктите на индивида - да се развива като личност и да постига все повече и повече. Само дето в някои случаи прекомерното влечение към привидно недостижимото води до загуба на интерес към вече познатото.

Janichka преди 20 години

Серенити, не така негативно :) Все имаш нещо, което друг няма и това трябва да те кара да се чувстваш удоволетворена. Аз знаеш ли как бих си мечтала да имам време да се разхождам? :) Ама нямаааа...
За тънките стени... Много е неприятно, да. А представяш ли си обратното какво е - никакъв шум, пълна тишина? Е, това е още по-гадно и страшно. Впрочем, и аз съм много страхлива (че от къде иначе тоя прякор "Зайо"

). Когата се случи да остана да спя сама, се чудя за какво да си мисля, само да не е за това, че има някой в стаята. За щастие бързо заспивам :)

Eowyn преди 20 години

Ако ще те успокои - гарантирам ти,че в София за първа година щеше да се чувстваш още по-зле.:)Не си ли роден софиянец, първата година просто е кошмар. Иначе Пловдив е прекрасен - поне е спокоен град. Макар че с тия задръствания напоследък...
За страха - разбирам те.Единственото, от което се страхувам почти до смърт, е да съм сама на тъмно.Няма много какво да направиш, освен да пуснеш тв, пц...нещо от тоя род.Най-добре Металика.
За самотата също те разбирам...ТАм обаче съвети не посмявам да давам и да се бъркам в чужди връзки.Виж, според мен на моята и се отразява добре това липсване от време на време.Лошото е,че вече не мога да си представя да сме постоянно заедно и как ще се гледаме всеки ден след година и половина...Ама ще свикна:)
И накрая:
Поздрав от една фалшива софиянка, фалшива габровка, фалшива етрополка ,фалшива пловдивчанка, дето и тя не знае вече от къде е...