Моята сапунена опера(3)

Ей тука вече няма да казвам на кое е продължение!

Шамар

Затова пък се обади Свен. Зарадвах се. Явно не му е било само за едното... Иска да ходи с мен на Weihnachtsmarkt да пием глювайн (греяно вино). Дадено, там съм, защо не ... малко разнообразие не вреди, макар че още тъжа по оня другия. Да те видим, Свен, какво представляваш!

Има едно нещо, което си мисля - ако не знаеш дали ти се ходи на някоя среща/парти или те мързи, дали ще е хубаво или не, и си мислиш - сигурно ще е тъпо - иди все пак. Иди, вместо да си стоиш вкъщи! Защото вкъщи всичко е ясно. Ще четеш книжка, ще пиеш чай, но няма да се случи нищо! Нищо хубаво, нищо лошо, даже и скучно няма да и е вкъщи, защото книжката е интересна, интерентът - зарибителен, а съседите ти - симпатични. Всичко ще върви по план, както си го направиш ти. Ако си останеш вкъщи. Една приятна вечер. Тя ще се слее в спомените ти с многото други, които са минали по същия стереотип. Това си е твоя си стереотип, твоят избран и любим ... стереотип. И нищо повече. След 2 дни вече няма да си спомняш какво си правил тогава, а и няма да е важно. И никога, никога няма да разбереш какво щеше да стане, ако беше приел поканата. Покана за вечер, която не е многообещаваща. С хора, които не познаваш. На място, което не харесваш съвсем. На студено, навън. Или на задимено. Сигурно ще е тъпо, може би ще се чудите за какво да си говорите. Но да отидеш на парти, например, и то да се окаже скучно и ти да си тръгнеш рано разочарован - това пак си е случка. Сменяш средата, разнообразяваш любимия стереотип, виждаш други цветове - пък било то и сиви. Или може би ще се случи нещо необичайно? Няма как да не разбереш, ако не излезеш от къщи.

Е, аз реших да разбера. Ей така, без очаквания. Да излезеш със Свен - ами не се случва всеки ден, ама не ми е до Свен, но Свен, той е готин и красив много, защо не, забавен е и вечерта ще бъде и тя забавна, просто нещо различно.

***

Да, забавна беше. Окей беше. Пихме коктейли след глювайна, първо в едно заведение, после в друго, говорихме си, беше си окей. После огладняхме, то вече 2 часа, само Макдоналдса на гарата работи, а то на нас ни става вече навик :) Като хахо среднощ в краставия Макдоналдс, точно пък там, ама е евтино, чийзбургерите са само 1 евро, може би ако се разтърсим, ще намерим и друго, но какво пък, макдоналдса си е екстра, по-евтино от него няма (особено не сега)!

***

Готови сме, сега пеша към къщи, студено е, направо въздухът е замръзнал, и няма жив човек на улицата. Едно такова тихо, но не плашещо тихо, защото рекламите на магазините светят, а те са шарени. Ние сме единствените луди в тоя мраз, защото е работен ден и всички спят. Айде по-бързо да си ходим, чащото ми е студено на ръцете!

***

Разминаваме се с един. Мервам го с периферното зрение. Ние в едната посока, той в другата, към гарата. А ние си вървим, хванати за ръчички ... аз таман обяснявах нещо и бях по средата на изречението, когато го видях! На път към гарата, един пътник за Варшава.

Ебаси!

Едвам успях да си довърша мисълта .. не реагирах никак, отминах си, Свен не го видя, само аз, и престанах да мога да мисля, казах на Свен, че сори нещо съм неадекватна, а да му казвам ли защо? Ами казах му накрая и защо, не искам да крия от него нищо, защото не води до нищо добро.

Знам му го това яке. Той нещо се беше бъзикал с него. Става ми драго като се сетя за якето му, защото го свързвам с тази шега и изобшо, с начина му на мислене, който ми допада много.

Малко хора мислят така. Ти мислиш като мен, като мен и малко различно, а аз харесвам всичко. Ти си аз. Ти си като мен. Трудно намирам такива хора. Спомням си, че когато бях с Франк, разправях, че харесвам гените му. Всъщност го бях забравила това, но Госи ми го припомни. (какво ли друго да харесам в тоз старчок? освен да се надявам той да ми направи хубави дечица - а той щеше да ми направи такива - не ми остава много друго. е добре де, харесвах и дискусиите ни. бяха интересни много!) Да, на Франк гените, а на Мануел ... звучи тъпо, но ... душата. Някак го чувствам толкова близък, сякаш мога да я докосна! Но няма да го направя, защото тя е толкова ценна. Няма да я пипна с пръсти, защото е грубо и ще уплашим гълъбите. Тук общуването става с чувства и интуиция, общуват душите ни... беше хубаво.

А започнеше ли да мислиш, всичко се разваляше. Защото ти имаше проблем. Не малък проблем, ами огромен, неясен и объркан, като мътно черно кълбо - което е все още част от теб, ти си преплетен в него, то е причина и следствие на много от нещата, които са хубави, уникални в теб! Това кълбо ... не мога да живея с него. Искам теб, не него. Не него!

Ето, че пак се отплеснах. Няма значение де, това е, което стана до момента. Това и нищо повече. Той ни срещна на път към Варшава. Хванати за ръчичка, аз и Свен. Разминахме се и нищо. Сега е онлайн и не казва нищо. Тоя път, обаче, и аз няма да казвам.

Не, това не беше случайност! Такива случайности няма - това е знак! Съдбата се опитва да каже нещо, но не знам още какво. Бах му майката, какво, какво?