Моята сапунена опера(2)

 Това е продължението на Моята сапунена опера, което пък, от своя страна, е продължение на От умрел писмо. Уфф, много сложно стана ... :)

 <!--break-->

Чат

В последвалите няколко дни се чувствах като риба. Не на сухо, във вода. Хладна вода. Мрачна вода. Вода в аквариум, зеленясала и студена. Не се вижда хубаво като гледаш във вода. Всичко е бавно, плавно и някак скучно. Бях типичен пример на човек, който се сдухва, понеже нещата стагнират, а те стагнират още повече, защото той се е сдухал и не прави нищо, за да ги реши. А той даже не се усеща, че се е сдухал и защо - и не предприема нищо по въпроса. Най-накрая се стегнах (крайно време беше), пуснах си чалга, започнах да разтребвам и влязох онлайн...

Да, и до ден днешен твърдя, че постъпих правилно, макар че приятелите ми клатят безпомощно глава: "Ние и казваме, а тя...". Мануел беше онлайн, а такива неща трябва да се изясняват, нали?
По-куул от моя страна най-вероятно би било да не му се обаждам никога повече след онази случка, така де, като съм му ебала майката, и то толкова демонстративно, поне да е наистина! Да, ама аз не съм му я ебала, още не, а куул да си не винати е гот. Както и да е, той беше онлайн, а аз бях бясна! Сипех го с обвинения колко малко внимание ми е обърнал на партито. Целта ми беше да му покажа колко много е сбъркал, колко отвратително се е държал през цялото време и как той сам си е виновен за това, че в крайна сметка се озовах в кухнята със Свен. А то си е така, по това две мнения няма!
А той пък ми се прави на непукист. Лошо нема, де... И ме пита такова весело-безгрижно "Какво стана с майстора на вечерта?". В последствие се оказа, обаче, че му пука, и още как, бърка му да не казвам къде. Факт, който може само да ме радва.

По едно време, обаче, разговорът се обърна и като се заплеснахме на неприлични теми ... (май аз започнах, ама пък и той как клъвна) и стана една ... мен вече не ми пукаше от нищо, защото му бях ядосана и исках на края на този чат да се сбогувам с него - завинаги да се сбогувам, да му пожелая приятен живот и дано си останем приятелчета, може би не от веднага, но след 2-3 месеца ... И така ... с тази си нагласа вече нямах особени задръжки и в крайна сметка си казахме доста "интересни" неща, разговорът продължи часове, абе сещате се ...

Как свърши ли? ами както почна - драматично някак. И никак. Той иска да продължим връзката си под формата на чат! Така значи, харесало му е да си разправяме мръсни приказки на безопасно разстояние. Аз, разбира се, не се съгласих. Какво абсурдно предложение само! Това като майтап ли да го разбирам??? ...ама то не беше! Накрая той каза, че ще се обади. Не му повярвах съвсем, но това ми стигна на момента. Казах си 3 дни ти давам. 3 дни и ако не се задействаш, съвсем ще ме разочароваш. Всъщност бих му дала седмица като го знам какъв е, но той след 3 дни заминава за Варшава, тъй че би трябвало да му стигнат.

***

Трети ден. Знаех си ...

***

А с хисторито стана и тя една ... :) Реших да си изпечатам чата да си размишлявам по въпроса - ей това му е хубавото на интернет комуникацията, че винаги ти остава хистори. Та изпечатах го в университета - там, където работя, тъй като вкъщи нямам принтер. Да, изпечатах аз, ама забравих страниците в принтера! Сетих се чак като си бях тръгнала и нямаше как да се върна, защото бях на работа в заведението. А там работят сума ти хора, които ме познават, целият етаж си печата на този принтер и аз си викам малееееееее ... А то по-лично нещо просто не може да има, нали се сещате на какви теми си говорихме след като ми мина ядът ... И аз с мойта липса на задръжки в този момент ... :))) На следващия ден със свито сърце отивам в офиса и очаквам да видя нахилени физиономии - или знам ли какво - и си викам мале, къде ли ще намеря сега тия листове, сигурно на рафта с моето име изписано, дали някой ги е прочел или само е видял, че е нещо, и го е захвърлил настрана ... Ако са на рафта ми, значи някой го е прочел, за да разбере, че са мои. А аз просто какво ли не казах там! Всичко, наистина всичко! Но не, ако някой прочете това, той няма да се хили, на него ще му е неудобно! По реакциите ще позная ... а листовете - най-добре да са до принтера просто захвърлени, някой е видял, че не е неговото и ги е оставил настрана, без да се зачита! Без да прочете и ред, иначе ще му стане интересно!...

И знаете ли къде ги намерих??? Никъде! Това беше върхът, тях просто ги нямаше! Нямаше ги в принтера, в кошчетата, в кашона със стара хартия, на някой от рафтовете ... обърнах сто пъти всичко, те просто бяха изчезнали!