Моята сапунена опера

Много се чудех (и още се чудя) дали да поствам това. Шото е шантаво, знам ли. И щото го написах не за да го поствам, ами - дет се вика - за да ми олекне. Обаче от друга страна е продължение на едно друго мое постче, а няколко човека ме питаха (на ЛС и на живо) какво стана с оная историйка. Ами ето, това стана!

А самия текст по-долу е с актуалност отпреди 2 седмици, тоест писала съм го тогава, само дето беше твърде пресен и някак не ми се обнародваше. За повечето от вас няма да е интересно, тъй че не го четете ако нямате много свободно време. А ако искате нещо да разберете, важна е предисторията: http://bglog.net/node/3333

***

Ето ме пак тук ... и пак жадна. Като малко скимтящо псе. Вкъщи няма никого и това е добре. Не ми трябвате! ... трябвате ми. Ей така просто, човеци разни. Нещо непринудено. Нещо нормално...има ли тук нещо нормално?

Последната седмица беше странна. Все ми се спеше, не можех да спя нощем, и денем не, ходех замаяна и изкуствено поддържах жизнените си функции с помощта на кофеин. Всъщност от петък насам. Цял ден дъжд и едно парти накрая, което беше като фойерверките на Нова година. Блести и е весело и вещае промяна, но ау! опарих се! ... и защо на първи първи свети същото слънце?

А, аз всъщност не се оплаквам. Партито беше добро, забавлявах се здравата. Огромно парти в два апартамента едновременно, не можеш да се разминеш от народ... Не ми се мисли повече за купона. Майната му на протокола! Накратко: срещнах Човека (казва се Мануел, с ударение на а-то) там. Случайно. Говореше си нещо на ушенце с някакво прекрасно чернокосо създание. Не му е гадже. Не, той няма гадже, защото както знаем не иска. Не е готов. Мухльо. Вярвам му, че не е готов. Та какво ли ми остава друго, освен да повярвам?
Но като станеш готов, ще съм аз, нали, Мануел, ще съм аз, майка ти!

Разминахме се. Аз поздравих, той поздрави. Аз бях придружена от двама приятели.

Двама, Мануел, и двамата ме харесват като че ли. А ти...?

Хахохихи с тоя-оня, партито в разгара си, мен ми се танцува та не ме свърта и ей го наш Мануел с плетен бял пуловер (от чиста вълна, браво, дете! Аз съм с късо ръкавче!) влиза в стаята, в която съм аз, смолток с мен. Бил вече пил доста, да, партито е добро, а аз как съм, радва се да ме види, ама след малко ще си тръгва, има друго парти паралелно с това и там е канен, той е тук с 10 човека и ей сега ще си ходят и приятно изкарване тук ми желае.
Много хубаво, Мануел, а аз да не знам даже, че си тук! Нашите случайни срещи са малко дубиозни, не мислиш ли? Обърна ми внимание колкото да отметнеш и това задължение. Не, аз ще остана тук, няма нужда да ме каниш. Но ти не ме и каниш, какъв късмет само! Приятно ти забавление с 10те човека и айде по живо по здраво!

Говоря си с един приятел. Моя стара слабост. Като захарен памук е тоя мой приятел, нереалистично хубав и сингъл от 2 седмици. Как съм се тюхкала винаги, че има приятелка ... и едвам успях да си сдържа усмивката като спомена преди няколко дни, че са скъсали.
Говорим си с него, показах му Мануел - тоя е оня дет ти разправях на чаша вино преди време, ти ми говореше за приятелката си, аз за моя, ето го ... / тоя ли бе? не се излагай, тоя с пуловера? хах, ама той не е за тебе, я го виж само!
Мерси, Свен, че ме успокояваш така, мерси за четките и за твоята усмивка, харесвам усмивката ти, толкова си ми хубав насреща, винаги си бил, недей ми се усмихва така, ами айде наздраве, има ли още водка? Мерси, не знам откъде я взе, но айде пак наздраве, много вкусна напитка, ти си забавен и аз се чувствам добре, около мен е пълно с хора, които ми обръщат внимание, само един не ... но не, тоя с пуловера небръснатия, той не е за мен, каза Свен. Така е, прав си, Свен.

Свен е жаден, Свен е пиян, аз съм пияна. Отиваме в кухнята за минерална вода. Търсим безалкохолно, минерална или сок. В кухнята е светло и бяло. За пръв път виждам толкова шишета и чаши на едно място! Много светло, много бяло, стерилно, шишета и чаши навсякъде.
Свен е моята мръсна мечта, един сън, нереалистичен сън. Няма минерална вода, има само заслепяващи кухненски лампи и хиляди, милиони празни шишета ... Целуваш се добре. Искам още. Не мога да повярвам, че сме в тази ужасна кухня. Но е хубаво. Много хубаво!...

***

А, ама то имало и кухненски балкон! Аз пък да не забележа ... Не мога да повярвам на очите си, Човекът с Пуловера е още тук? Не е вече на балкона, там е бил, сега е вътре. Аз се правя на ударена, обръщам се и си тръгвам. За тази ситуация нямам подготвена реакция. Свен, видя ли кой беше това? Видях. Егати.
Гладни сме. Макдоналдс, после кой откъде е. Най-добре си ми е в мойто легло, а ти си си най-добре в твойто. Не, аз просто не съм от тия момичета.

***

Какво стана? Не мога да заспя. Нима това е краят? Хах, мечтай си!