Моята прекрасна съботна вечер
Текста е премахнат от потребителя. Когато стане възможно, ще кажа къде може да се прочете, за сега няма да е възможно.
Благодаря за вниманието към него.
Текста е премахнат от потребителя. Когато стане възможно, ще кажа къде може да се прочете, за сега няма да е възможно.
Благодаря за вниманието към него.
Добре, че измислиха нета, иначе както се пръснахме по света и по една чашка няма да можем да пийнем заедно!
Не знам, но в такива моменти ми става и мъчно, и мило, и дори весело. На хиляди километри и на една маса за приятелска раздумка, не е ли готино?!
Това му е тъжното на положението наречено мобилност / с цел оцеляване/..., макър че на мен някак повече ми харесва емиграция, имам асоциация с птиците и техните миграции, а следователно и с идеята за завръщането, което при хората се случва все по-рядко, ние като литнем до по-богатите страни мноооооого трудно намираме пътя назад. Е, това е тъжното...
Веселото е че понякога намираме начин да си побъбрим, независимо колко се самозалъгваме, че нямаме време и имаме работа.
По повод виното и комютъра :)))...
Много красиво си го разказала, Случайна. Когато става дума за общуване с приятели и близки в България, аз съм още във фазата на отричането (след всяка голяма загуба човек минава през няколко фази: отричане, гняв, опит за сключване на сделка с по-висша сила, депресия, и накарая - приемане на факта, че това се е случило).
Мразя да ми звъни телефонът - защото не знам каква ще е поредната лоша новина...Накратко - получих фобия от телефони...
Да, Ела, помня я тази публикация за виното :) Тогава много се чудих какво да ти кажа, а сега - просто :). Виж как се развиват отношенията ни :))
За фазите - по учебник е така. При различните хора фазите имат различна продължителност в зависимост от темперамент, характер и - според мен - от самата загуба. При мен най- дълга е депресията с апатия и хронична умора. А после идва приемането - евентуално...Ела, сигурна съм, че и ти липсваш много на приятелите си тук. За мен беше най- тежка неизвестността. Сега знам, че всичко е О.К. и приемането най- сетне е истинско.
Коприва, само ти се струва, че е едновременно. Дано да нямаш поводи да проверяваш...
Относно фазите по учебник: минах ги преди 13 години, когато майка ми замина в емиграция и 2 години не се виждахме. Най-гадния момент беше депресията.
П.П. Може ли малко ОФ. Днес беше моя прекрасен понеделник. Направих няколко добри неща и те ме направиха щастлива.
Сега е ваш ред...
Да, но денят се познава от сутринта и понеже понеделника ми беше хубав, мога да кажа, че и вторника ми беше хубав. През нашия град минаха мощите на светците и иконата "Успение Богородично" от Зографския манастир, беше още един празничен ден за града, така че моя вторник е красив.
Похвалете се сега вие!