Моята вяра

 Много съм разсъждавал, писал, чел, по темата за църквата, като посредник между Бог и човека. Не случайно, учението на поп Богомил успяло да просъществува седем века. Човекът просто задавал простички въпроси над които всеки да се замисли. Например- щом Бог е навсякъде, защо трябва да му се молим, в църкви от дърво и камък- пита той. Ами че да, наистина, замислете се! Не е ли църквата, веригата, която вярата в Бог, влачи от векове! Не е ли време да махнем оковите, на вярата! Не е ли време да се отделим от паразитните потребности на една институция, която припознаваме вместо бог. Та бог е навсякъде! Той чува молитвите ни, вижда делата ни, помага или наказва. Не е необходимо да плащаме за среща с бог. Църквите не са аудиенции за изслушване, те са просто назадничав остатък от еволюцията, като апендикса. Както казваше баба ми, лека и пръст- господ е на всеки в сърцето. Ами да! Потърсете го- той е там. Всичко друго е бутафория и камуфлаж, част от лъжите на делника, с които ни замазват очите. Господ, няма нужда от нашите жертвени свещи, агнета, пари, защото господ е любов, с еднаква нежност и просяка и царя прегръща. Виж, църквата е друга песен, за нея са всичките жертвувания. Божията вяра, няма нужда от посредници, тя е във всеки от вас! Потърсете я!