Страхотно е това коте! Представям си го как се кефи на топличкото... :)

Да не му се запали козината на духалката :)

Постоянно търси топлинка то, като всички хора впрочем :)

Много сладки розови лапи има! :)

Ох, душицата ми златна, липсва ми :)

Усетил е той, че ще става медийна звезда :)
Ама по-добре да не знае колко е хубав, че ще вземе да иска да ходи по жени :)

Тери, като видях твоя котанчо - ококорих се учудено!
Ако не бяхме в различни държави, щях да си помисля, че става въпрос за същия котарак, който моя Васил ми доведе на вечеря преди месец!!!
Васил е моят котанчо, макар че би трябвало да го нарека най-малко котарачище - 9кг и 80см като се изпъне е!!!
Черно-бял и хубав като от рекламите за Феликс.
И обикновено - недружелюбен към останалите котешки индивиди в махалата!
Затова една вечер много се учудих като ми доведе едно коте - досущ като твоето - на вечеря!
Васил си знае, че към 18 часа е време за храна и където и да скитори - прибира си се. Само че тогава той се промуши през cat-flap(как му се казва на това на български?), а след 3 секунди оттам се провря и една рижава главица и се нареди до Васил на чинията с риба тон!
Хапнаха и пак така един по един се изнизаха и отидоха да гонят птичките из градината!
Изумих се!
Аз още не бях успяла да кажа здрасти на новите съседи, камо ли да ги поканя на кафе - Васил вече ми води котарака им на вечеря!!!
Засрами стопанката си! ;))
Хубаво и забавно нещо са котките. И понеже всичките ми приятели си ме знаят колко много ги обичам - за рождения ми ден ми подариха красива чаша за кафе с надпис - "Хората, които не обичат котки, сигурно са били мишки в предишния си живот".
Много поздрави на твоя котанчо от Васил и от мен! :)

Ееееех... Unforgiven!!! И ти тука ме разби, ама това е много яко... тц тц тц, особено надписа на чашата и е много оригинално, ако не бях го чула от теб щях да си го залепя на устата!!! Сааамо така, да живеят котките, тоз котан по снимките си е стара пушка, знааам ги аз тези негови трикове и мурафети, малко ли съм ги гледала и аз в Шумен на моята откачалка, ма как да не му се възхити човек ... ама признавам, че твоя калпазанин бие рекордите, вчера в една детска градина на един перваз на прозорец мярнах такъв огромен екземпляр, а колежката ми упорито твърдеше, че е женски... не сме му гледали под опашката :) леле да са ви живи и здрави котките :)

Кекла, не знам как се слага снимка - иначе бих ти го показала!
Всяка година като го водя на ветеринар за годишната му инжекция - изумява цялата лечебница с размера си и страха си моя Васил!
И все питам доктора - да го слагам ли на диета? И онзи все казва - ами не - той си е пропорционален!;) Само дето 2 пъти по-голям от другите котаранчовци!

Преди 8 години имах едно друго коте - казваше се Данчо - на Данчо Лечков!
Ама се загуби - не беше кастриран и един ден една баба англичанка ми позвъни и казва - "Вашият Данчо е в моята градина и се опитва да впечатли Сузи, която е с мен на балкона. Веднага да дойдете да си го приберете!"Данчо имаше герданче на шията с нещо като бутилчица и вътре написано:"Аз съм Данчо.Телефона на стопанката ми е .......  Моля върнете ме у дома!" И бабата ми звъни!
Сузи е котката на бабата. И живее на 5 мили! Ама тогава живеехме извън града и нямахме съседи, затова чак там му се наложило на моя калпазанин да тръгне да си търси любима!!!
Ходих и си го прибирах по 2 пъти на седмица, ама един ден не се прибра и си изчезна... :(
Така си взех Васко - на Васко да Гама е кръстен. Единия обикалял света, другия - махалата! Голяма прилика има според мен!;)
Та една приятелка ме заведе да си избера коте. В едно семейство на безработни ирландци. Тогава не говорех добре английски, а ако беше и с ирландски акцент - нищо не разбирах! Само се усмихвах и виках ОК и си правех каквото си знам.
И ирландката ми казала, че от всичките 13 (13!!!) котки в къщата не мога да взема само черно-бялото в ъгъла, защото за 1 седмица 2 семейства го взимали и все го връщали, щото бил много див, т.е. палав и не било честно спрямо котето да го разкарват така напред назад. Та решили да си го оставят за тях
Аз слушам, кимам и викам ОК и нямам идея какво ми е казала жената!!!
Гледам, гледам, по едно време право към черно-бялото коте в ъгъла се запътих - сложих го под якето си , казах Благодаря и тръгнах да си ходя!!
Ирландката взе да ми ръкомаха и да говори на висок глас, ама аз просто си мислех, че й е мъчно, че се разделя с котето! Моята английска приятелка, изчервена взе да ми обяснява бавно и на нормален английски кой какво бил казал в последните 10 минути и да оставям котарака.
Само че...
За мой късмет, а и за късмет на Васил - хората явно са ме харесали и размислиха. Сложиха Васко в един аквариум - беше голям колкото малко юмруче тогава симпатягата, щото хората безработни и го хранели с овесени ядки вместо храна за котки!!!
И така си тръгнах с коте в аквариум!
Беше рахитичен и козината му като на агне - без блясък и някак си вълнена... от овесените ядки ще да е...
Ама като започнах да му купувам Уискас - виж какво се получи - 9кг, 80см лъскав и нахален Васил! :)))
Ти имаш ли си коте? :)

Леле! Имам ли си коте! Ми.. реве ми се чак, то както с писането стана... нямам си коте, в нов град съм и хазяйката не пожела да ме вземе да живея тук с котката.. колкото и да й обяснявах, че и преди е живяла в апартамент и няма проблеми с храната и ходенето й до тоалетна... та котката ми беше единственото близко същество, нищо че сега ме е позабравила, може би защото е много по-щастлива, отколкото беше при мен. Като се сетя за нея и много ми липсва, първите ми седмици в Пловдив много я сънувах... слава богу, нашите ми влезнаха в положение и сега котката е в едно село до Казанлък, Бузовград се казва... това е ей богу, котка алпинист... по цял ден по дървета и асми, не пуска друго животно на метри от външната страна на вратата на двора... тая моята откачалка, може да е точно улична и тя.. ама такъв характер, от де го е взела, почвам да се чудя да не би в нейно лице да са наяве моите неподозирани качества :) Ма тая моята гони и кучетата... остави се, напада ги и онези завалийки... иначе вече и любовник си има... но само един, тоя нахалник, още на третия ден усети, че има котка в съседната къща и явно с упоритост успя да й вземе сърцето, та единствения с привилегии е един хилав черен комшия :) една приятелка, която твърди, че е професор по котките, казва, че моята е благородничка, щом е вярна на един котарак... а ти твоя Васко.. боже... дано да е жив и драв и да не се разделяте.. ааа имного оригинални имена.. направо с история.. претръшкал махалата наш Васко :) А денят ми не е пълен, ако поне една котка не заговоря и пипна...