Морски рими :)
Привет от морето! Стихоплетството започва все повече да ми харесва. Оказва се, че то всъщност е една изключително забавна игра за ума, увличаща с търсенето на идеи, образи, рими. Пък и българският език е толкова звучен и изразителен! Как да устоиш на изкушението да си забъркаш някаква своя магия с думите и след това да провериш въздействието й!
Пращам ви солен морски поздрав в рими заедно с две мои снимки, които морфирах. Стихотворението е опит да ви покажа първото си ярко впечатление от пристигането ми на морето.
Морски щрихи
На морето изпраното синьо
до хоризонта простряно блести.
Лъскат в пясъка миди маслинени.
Спряло, слънцето къпе лъчи.
Плажът в пъстри чадъри се гизди,
очарован от хорската врява.
За прекрасното лято си мисли
и мечтае си да не опустява…
Пращам ви солен морски поздрав в рими заедно с две мои снимки, които морфирах. Стихотворението е опит да ви покажа първото си ярко впечатление от пристигането ми на морето.
Морски щрихи
На морето изпраното синьо
до хоризонта простряно блести.
Лъскат в пясъка миди маслинени.
Спряло, слънцето къпе лъчи.
Плажът в пъстри чадъри се гизди,
очарован от хорската врява.
За прекрасното лято си мисли
и мечтае си да не опустява…
Пийни една голема мастика и за мен!
Умната със слънцето и гларусите.
(Няма алкохол тук, понеже се намирам между Китен и Приморско, в един хотел, закътан в борова горичка, който работи предимно с детски групи, а пък аз съм с ученици тук.)
А що се отнася до гларусите, бих добавила, че и някои от сладоледаджиите не са за подценяване :) Как умеят само да те обслужат - не е за приказки :) Но аз съм дошла тук заради морето и купона с децата :)
Аз си видях грешка в стихотворението - неправило съм го била преписала, и сега си я поправих.
Мен ще ме огрее чак през август. Така че изплувай до шамандурата веднъж от мен!
А пък, като се върна в София, ще кача още хубави снимчици, защото сега нета ми е на трафик и отиват доста мегабайти.
Прегръщам ви и ви пожелавам и вие да се насладите тази година на моренцето :)))
Безкрайно стихотворение, в което има за всеки по едно бухване :)
Обещах ви и ще ви разкажа
какво направих днес на плажа.
Когато бризът морски духна,
за вас в морето аз се бухнах.
Вълните бяха нежни, леки -
погалваха ме с ласки меки.
Излязох, съхнах и се сетих, че...
Обещах ви и ще ви разкажа
какво направих днес на плажа.
Когато бризът морски духна,
за вас в морето аз се бухнах.
Вълните бяха нежни, леки,
погалваха ме с ласки меки.
Излязох, съхнах и се сетих, че...
Обещах ви и ще ви разкажа
какво направих днес на плажа.
Когато бризът морски духна,
за вас в морето аз се бухнах.
Вълните бяха нежни, леки,
погалваха ме с ласки меки.
Излязох, съхнах и се сетих, че...
:))))))))))))))))))
Kуини, целуни го това изпpаното синьо и от мен! Бухни се веднъж и заради мен!
Колко хубаво е винаги, когато си тук! В блога влезе слънцето, морето и светлината с твоите топли и живи стихове!
Весело и безгрижно бухкане! :-)))
За теб, Кралице на доброто настроение и усмивката! :-)
Море как море. Вода солона.
Декоративен избитый пейзаж.
Всё так картинно: деревья, луна…
Что же с душою-то? – Видимо, блажь…
Ей, неприкаянной, сладко блажить,
Вздрагивать, биться, парить, тосковать,
Вскрикивать: «Боже, как радостно жить!..» –
Гаснуть и вспыхивать, и ликовать.
Боже мой, август – какая теплынь!
Пыл предосенний, прощальный бросок.
Тёплою памятью, море, нахлынь
На неостывший упругий песок.
Детская сладость солёной воды,
Память – как сказка о жизни чужой.
Боже, насколько целебней вражды
Это содружество мира с душой!
Радостно помнить, что я не умру,
Ибо порука – глаза детворы,
Неодолимая тяга к перу,
Мир мой – и все остальные миры.
Волны теплу подставляют бока,
Лижут песок и играют луной.
Боже мой, как эта ноша легка!
Крылья тихонько шуршат за спиной…
Любовь Сирота
Радвам се, че при вас купонът е на 6. Стихчетата са ясен показател за това!
Пожелавам ви още безброй щастливи мигове!
Професоре, след толкова мили думи, в които споменаваш слънцето и светлината, специално за теб написах следното творение в рими.
Слънцето и Мракът
Със Слънцето изригва светлината -
с фонтан от жълтоогнена зора,
и в диамантените капки на росата
оглежда се засмяна утринта.
След Слънцето дохожда Мракът –
безмълвно слиза над града.
Запалва светлинките – туй е знакът,
че нощ царува вече над света.