Морал по нашенски

Българинът е високо морален човек. Той много силно уважава християнските ценности. Дом, семейство, деца. Искрено негодува, когато види някъде някаква несправедливост нарушаваща някоя от тези ценности. Готов е да линчува жената, която открито и пред всички заявява, че е влюбена в друг и която смята, че бракът и е пропаднал. Започва да я нарича курва, уличница и каква ли още не. Тогава семейството се превръща в онази “основна клетка на обществото” без която то е обречено на разрушение и катаклизми. Българинът искрено съжалява, когато е изгоряла къщата на съседа, скача да гаси, да помага, дава съвети и окуражава . Той искрено негодува, когато види майка, която зашлеви детето си на улицата и на висок глас задава въпроса:”Каква майка си ти МА”.

Изобщо българинът е човек с морал и високо чувство за обществена справедливост... когато всичко е наяве.

Българинът обаче се променя когато всичко е скрито. Той си остава същия моралист, но след работа отскача при любовницата, респективно любовника. Смята, че ако не го хванат това не се брои за изневяра. Тайничко срязва гумите на колата на съседа или подпалва къщата му. Само да не го видят. Плесва два шамара на жена си “Тя си знае защо” и насинва задника на детето с колана. Но тайничко. Никой да не разбере, нищо да не излиза от вкъщи.

Българинът псува държавата, политиците, полицаите, богаташите, корупцията. А на другия ден взима 100 лева под масата за “услугата” и когато дойде изборния ден яхва москвича за да прекопае на дедо бостана.

Българинът е странна птица.

Но и аз съм Българин.