Моля те, не ме сравнявай

.   "Осем-де-се-та! Осемдесета в списъка на кандидатите за елитна гимназия! Катина с нейните частни уроци по български и математика. Всяка седмица от Коледа до датата на изпита. При най-добрата математичка! И най-добрата българи... Българичка ли се казва? Виждаш ли, съвсем се побърквам, думите ми бягат. "
    Сънят също й бяга. Лежи и мисли къде е сбъркала. Тя е перфектен човек, перфектен специалист и перфектна майка. Катина - това е ясно, това вече е безвъзвратно ясно - не е перфектно дете. Катина не е първа, осемдесета е.
    "Хайде, трийсет от тях да изберат друга гимназия, или да имат по-ниска диплома. Остава сред петдесетте.Толкова ни трябва, за да влезе, където иска. Влиза, ама през килера. Не през парадния вход. Хич не я защитавай! Не е състезателка тя, не е победителка."
    Съседчето на Катина е състезателка и победителка. Четвърта е в списъка. Без частни уроци. Без майка на главата й. Майката на гурбет в Кипър. Бащата вятър го вей на бял кон.
    "Обаче тя четвърта. Не осемдесета, четвърта! А нашата принцеса дори не дава да се говори за това. Чак сълзи извади. Мамо, моля ти се, не ме сравнявай! Не ме сравнявай, мамо!"
    Катина може и да не е първа в прозренията си за магическата сила на доброто и красотата в разказа "Ангелинка", но явно е отличничка в други прозрения. Ясно й е, че човек не трябва да се сравнява с другите, а със себе си. Че цял живот тя ще се състезава със себе си, ще надмогва себе си, ще бие собствени рекорди. Това ще я превръща в победителка, а не сравнението.
    "Че как тъй няма да я сравнявам! Изпитът я сравнява. Животът я сравнява. Всеки ден ще бъде сравнение с всеки край нея. Конкуренция! Човек за човека е.... какво беше?"
    Брат?!
    "Ами! Никакъв брат. Вълк, сетих се. Свърши тая работа с братята. Сега няма колеги, няма съученици, има конкуренти. Аз имам право да изисквам от нея да бъде съвършена. Защото аз изисквам това и от себе си."
    Катина чувства, че не иска да е съвършена. Съвършеният човек обикновено е съвършен в едно. И не се опитва да върши друго, защото е парализиран от страх, че там няма да е съвършен. А няма нищо по-страшно за съвършения човек от това другите да разберат, че има неща, в които не е съвършен. Затова съвършеният човек си забранява другите неща. Катина иска да опитва всички неща. Иска да не се страхува от провали. Иска близките й да я подкрепят в това, а не да й създават комплекси.
    "Глупости, комплекси. С какво й създавам комплекси? Като й казвам истината ли? Ами хайде да й казвам лъжи тогава. Да й създавам фалшиво самочувствие, което ще се спука като балон при първата карфичка. Нали съм ги виждала такива. Всичко им е наред със самочувствието, ама с един поглед, с една думичка да ги боднеш - бум! - и се спихват. Кухи като шамандури. Не, не, не. Точно пък такъв човек не съм си мечтала да отгледам. "
    Тя си мечтае да отгледа успешен човек. Има ноу-хау. Сама го е измислила, патентовала го е със собствения си успех. Познава технологията. Има усет към критериите. Веднага надушва ония, нисичките. Нейните критерии са високи и тя ги е покорила. Това е успехът. За нея. За Катина - по всичко личи - успехът е друго нещо. То е да се чувстваш добре. Да си разположен уютно в себе си. Да вървиш със собствения си ритъм, независимо колко души те задминават. Катина следва своята писта. Не вижда само целта в далечината, забелязва пейзажа. Спира се, наслаждава се. Нейният успех не е, че е първа. Нейният успех е, че е щастлива.
    "Край засега. Отвинтвам си бушоните на тема Катина, щото ще гръмна. На 15 септември я включвам отново в щепсела. Какво си мисли тя? Да не съм я сравнявала! Че то сравнението сега започва. Животът й сега започва и аз съм отговорна за нея."
    В гимназията започва нов живот - мисли си Катина - това е моят живот, моят.