Моля те, вземи ни-и-и!
Вчера, на връщане от работа, минах по друг маршрут. Покрай оградата на една необитаема сграда се натъкнах на шест малки котета, които, щом ме видяха, се спуснаха към мен. Толкова бяха мънички, че за да си представите размерите им, трябва да видите снимката, на която едно от котенцата е близо до тревите.
Извадих фотоапарата, за да снимам пухкавите сладуранчета. На тях обаче изобщо не им беше до снимки – те имаха голям проблем. Не е нужно да говориш езика на животните, за да разбереш какво ти казват.
Изглежда майка им или може би някой собственик на котка, родила шест рожби, ги беше изоставил и те плачеха и се молеха да бъдат приютени някъде.
Първо ме наобиколиха и започнаха да се опитват да се изкачат нагоре по дрехите ми. Едно се мушна под десния крачол на панталона ми.
Аз клекнах, за да ги видя отблизо и да си поговоря с тях. Бяха много красиви. Светлобежовите котета бяха синеоки, ама едно много интересно петролено синьо.
Сивите – зеленооки със син оттенък.
Пъстрото имаше тъмножълти очи.
Накачулиха се върху мен.
„Вижте какво”, рекох им, „виждам, че страшно сте го закъсали, но разберете - аз съм най-неподходящият човек за ваш осиновител! Не мога да ви взема вкъщи, защото развивам много силна алергия с пристъпи на задушаване, когато съм заедно с котки под един покрив. Толкова силна, че веднъж бях на гости у едни хора, дето гледаха котка от години, и заради това, че по едно време почти престанах да дишам и посинях, домакините викнаха „Бърза помощ”. Добре че действието се разви в провинцията и там лекарите дойдоха на 4-тата минута, че ако бях в София, нямаше сега да си говоря сега с вас”.
„Моля те вземи ни със себе си! Не ни изоставяй на произвола на съдбата! Ние ще умрем тук, без някой да се грижи за нас! Идва зима – ще погинем от глад и студ!”.
Едно сивичко се опита да влезе в джоба ми. („Джебчия!”, както по-късно духовито изкоментира един ученик, докато разказвах на моя клас същата тази история).
Започнаха да мяукат по такъв сърцераздирателен начин, сякаш плачеха малки деца.
„Ако ви взема аз, не след дълго ще останете без стопанин и отново ще бъдете захвърлени на произвола на съдбата” - продължих с обясненията аз. - „Но вие не се тревожете! Толкова сте малки, сладки и пухкави, че скоро ще бъдете настанени някъде. Обещавам ви, че ще се опитам да ви намеря грижовен собственик. А сега си тръгвам и утре пак ще дойда.” – и се изправих.
„Не, не те пускаме никъде да ходиш!” – зареваха още по-силно те.
Едно сиво котенце – изглежда най-мускулестото – заби здраво ноктите си в дрехите ми и се покатери почти до гърдите ми. Другите след него започнаха да правят същите опити.
Почнах да ги разкачам и когато оставих и последното, им казах: „Довиждане до утре!”.
Те се върнаха на старото си място до купчината сухи есенни листа, които май използваха като завивка и ме изпратиха с тъжни погледи, много разочаровани от моето поведение.
Днес сутринта излязох по-рано, за да успея да ги видя преди работа. Нямаше ги там, на онова място. В училището разказах на моите ученици тази тъжна случка с котетата и веднага се явиха желаещи да ги вземат за отглеждане. Казах на децата, че ще ги донеса, но ако ги намеря.
На връщане от работа пуханковците пак ги нямаше там. Иска ми се да вярвам, че тяхната история е завършила щастливо и сега малките писита са някъде на топло, където се чувстват сити, доволни и щастливи.
____________________
Случката е разказана и записана онзи ден, но поради технически проблеми я публикувам днес.
Какво ли е станало с тях?
Да ви кажа - чудя се на тази моя алергия. Как може човек да се разболява и задушава от присъствието на животно до него. Единственото обяснение, което намирам е, че с котките сме дошли явно от различни планети... ?!?!?
Добре дошъл в bglog.net! Пожелавам ти много красиви мигове с нашето блог общество :)
Веднъж имах две котенца на тази възраст, цяла нощ ми се качваха по главата и "сучеха" от ушите ми и от косата ми. Едно такова мляскане :) Аз ги сваля на пода, тъкмо се унеса и пак :)
Поли, толкова хубаво си го написала, че аз (коткопротивничката) едвам се удържам да не кажа: -Ако ги намериш, за мен МОЛЯ трички - едно сиво, шаренкото и едното бежово, това с по-големите очи!
Нели, да! Всичко малко е много сладко! Но тези котанчета бяха изумително чаровни, сигурно защото веднага, без страх, осъществиха контакт с мен и даже настояваха да се вслушам в молбите им. Обикновено е обратното - ние се опитваме да ги примамим да дойдат към нас, за да им се порадваме :)
рано ми е още за такова нещо..
пък и ако мога да направя лека препратка към един мой пост (оня за жените и исканията и удоволетвореността) -- коя жена ще е доволна от това, което получи (т.е. от мен)
п.п.
аз все по сериозно си мисля за тея котета.. или поне за едно от тях..
За удовлетвореността при жените проблемът е много сериозен и трябва да помисля, за да коментирам. Според мен жените не обичат да им се изпълняват лесно желанията. Трябва да има тръпка, да се преодоляват някакви трудности и да се преследват недостижими цели...
Големи образчета са :) Тук до магазина една котка се беше окотила в кашона на един сандък, цялият квартал идваше да им се радва, но после май ги раздадоха. Нямах с какво да ги снема... Малките котенца разтапят :)
А иначе котенцата са такива сладури. Скоро и на мен ми се случи подобна ситуация, но при мен бе само с 1 коте. За жалост в къщи имаме вече към 4-5.
Ади със здраве и дано скоро пусна някой от жизнерадостните ми постове.
Много котки съм имал, но не съм очаквал, че едно коте може да изрази чак такива дълбоки емоции...
Виж тук: http://gallery.bglog.net/main.php/v/queen_blunder/koteta/tapeti/?g2_GALLERYSID=47d8266450df1bb9b34592ae3d564bb0
Кръстих албума "тапети", защото си мислех, че ще се запази големината на снимките и ще можеш да си сложиш тази, която ти хареса на десктопа, ама май размерите им вече автоматично се смаляват.
Аз вече си сложих снимката, на която котето е най-централно застанало. Ама наистина има невероятно изразителни очи това коте. Сякаш, аха да ти проговори. И личицето му едно такова мъдро, тъжно и сериозно.... Сякаш е разбрало нещо наистина важно за света, което ние никога няма да разберем...
п.с. А дали няма да можеш да качиш в по-голям размер снимката на котето с вдигната лапичка (първата) и тази, която Тери е прикачил по-горе?
Много ми е приятно, че харесахте снимките, приятели
Ето ги и тапетите с котето (албума го преместих на друго място, че не се намираше лесно): http://gallery.bglog.net/main.php/v/queen_blunder/tapeti/?g2_GALLERYSID=bef45ca934b22336a23abf0773f4ef21
Онзи ден гледахме малкото коте на съседката на Ицо и с нашето свинче, започнах малко да си мисля, че съм в зоологическа градина...
Мамоооо.... :) Много джиджени тез котета :)
Сигурен съм, че таквиз сладурани бързо са си намерили хубав дом. Аз щях да ги взема всичките :)